ЦЕНА НА МЕДА

[радо]

Меда внесен от Китай или Аржентина си идва с нужните анализи и документи.

Все пак сме в ЕС и немците много лесно ще разберат за официален внос така ,че тогава и те могат да си внесат мед от Китай и Аржентина и да няма нужда да купуват от нас.

[ciko]

От целия цитат това е най важното.

а бе радо ти да не си някоя скрита лимонка?

[радо]

а бе радо ти да не си някоя скрита лимонка?

Аз съм пчелар произвеждам мед не се занимавам с търговия.

[s3s3s3]

Все пак сме в ЕС и немците много лесно ще разберат за официален внос така ,че тогава и те могат да си внесат мед от Китай и Аржентина и да няма нужда да купуват от нас.

Официален внос има и Матеев го доказа с документи. А Германия си е Германия, защото има ред и си спазват законите.

[ciko]

Аз съм пчелар произвеждам мед не се занимавам с търговия.

А след като го произведеш не го ли продаваш? Това също е вид търговия.

[s3s3s3]

Аз съм пчелар произвеждам мед не се занимавам с търговия.

От тук разбирам , че произведения мед го подаряваш след това.....браво!

[distedi]

В България се внася мед от различни места. Скоро преглеждах документите на украински камион с 20 тона мед, който кара стоката за българска фирма. Цената по официалните документи е по-ниска от изкупната цена на мед в България. Всеки може да си направи сам изводите.

[Mateev]

Ха-ха....... нима не знаете, че операциите по износ/внос са един от най-лесните начини за манипулиране (промяна) на един или друг "параметър" на внасяната/изнасяната стока. Няма значение дали говорим за цена, страна на произхода, количество, качество или дори вид на стоката. ТИР-а напуска границата на една държава с едни документи, в неутралната зона докато се чака документите се подменят (фалшифицират) и в другата страна се влиза с други документи. И когато между двете страни няма спогодба за взаимен контрол на митническите документи (а това е така навсякъде извън евросъюза), тогава сульо и пульо се сеща за този номер и го прилага на практика. Допълнителен стимул за всичко това е корумпираността на митничарите, които срещу подходящия финикийски знак си затварят очите. Те и заради това работят на митницата - за да си затварят очите. Повечето дори го правят организирано - "работи се" цялата смяна и накрая на смяната се събират, вадят от джобовете си всичко и го слагат на масата. След това се брои и се дели по братски, като най-голям "брат" е шефа. Той получава лъвския пай, взема си неговия процент, и остатъка го дава на по-висшия шеф. Той от своя страна си взема своето и остатъка го дава на още по-големия шеф и така докато се стигне до партийните централи, които ежедневно получават "едни куфарчета".

Тази система я има под една или друга форма във всяка една държава, като особенно силно е развита в Русия, Украйна и другите бивши сателитни републики. Системата е толкова стабилна и надеждна, щото на практика нищо не може да я разбие и тя винаги си е била такава и винаги ще си бъде такава. Сменят се само висшите шефове и партийните централи, но куфарчетата продължават да си пътуват по предназначение.

В руските републики системата е толкова много развита, щото там спокойно можеш да отидеш при шефа на митницата и да започнеш да се пазариш с него по каква цена да напишеш вноса, колко ДДС ще ти икономиса, и какъв ще е неговия процент, щото всичко това да се случи безпроблемно. При този пазарлък той спокойно ти казва, че "разбираш ли, аз всяка една смяна трябва да давам XXX долара на шефа си, а той трябва да дава YYY долара на по-горния шеф, така че разбираш ли, под цената ZZZ за фалшификация на един тир няма как да падна".

Тука не говорим за наркотици или оръжие - тях никой не ги допуска. Тука говорим за нормални международни търговски взаимоотношения, при които някъде в неутралната зона между две държави се правят всякакви произволи с документите, съпровождащи товара. При това и двете държави губят огромно количество несъбрани мита и ДДС-та, но за сметка на това партийните централи получават "едни куфарчета", пълни с безотчетни пари в брой. Тука вече мога да гадая как се разпределят тези пари, но мога да предположа, че партията на власт получава лъвския пай, но все пак някакъв процент се заделя и за опозицията, за да си мълчи. После на следващите избори управляващи и опозиция си разменят местата, но куфарчетата с пари продължават да пристигат с негласното одобрение както едните, така и на другите. Така е по целия свят, и ако някъде все пак не е така, ще остана безкрайно учуден......

Та не се учудвайте как китайския мед става български - по-лесно от това няма. Не се учудвайте и на нереално ниските/високите цени на вносните/износните стоки - това пък е с цел намаляване на мита и ДДС. Ха-ха .... не се учудвайте и как компютрите стават компоти или обратното - също много лесна операция.......... За да функционира всичко това безпроблемно в целия свят са измислени и офшорните фирми, регистрирани в офшорни зони и опериращи с офшорни банки, осигуряващи скрит (невидим за ЦРУ) поток от международни преводи, компенсиращи разликите в цените на "истинските" фактури, съпровождащи ТИР-овете и корабите. Такива офшорни зони в Европа са Швейцария и остров Крит, а в центъра на USA е щата Delaware (то и името му е такова - Далавера - ха-ха). Има и офшорни банки в неофшорни държави, които по неведоми за мене причини са оставени на спокойствие да оперират в нарушение на националното законодателство на дадената държава. Може би пак става въпрос за "едни куфарчета". Такава една банка например е CIB, намираща се в ....... Унгария.

Ха-ха....... и да знаете, че това не съм ви го казвал аз. Ако ме попитат, ще отрека....... ха-ха........

[s3s3s3]

Ха-ха....... нима не знаете, че операциите по износ/внос са един от най-лесните начини за манипулиране (промяна) на един или друг "параметър" на внасяната/изнасяната стока. Няма значение дали говорим за цена, страна на произхода, количество, качество или дори вид на стоката. ТИР-а напуска границата на една държава с едни документи, в неутралната зона докато се чака документите се подменят (фалшифицират) и в другата страна се влиза с други документи. И когато между двете страни няма спогодба за взаимен контрол на митническите документи (а това е така навсякъде извън евросъюза), тогава сульо и пульо се сеща за този номер и го прилага на практика. Допълнителен стимул за всичко това е корумпираността на митничарите, които срещу подходящия финикийски знак си затварят очите. Те и заради това работят на митницата - за да си затварят очите. Повечето дори го правят организирано - "работи се" цялата смяна и накрая на смяната се събират, вадят от джобовете си всичко и го слагат на масата. След това се брои и се дели по братски, като най-голям "брат" е шефа. Той получава лъвския пай, взема си неговия процент, и остатъка го дава на по-висшия шеф. Той от своя страна си взема своето и остатъка го дава на още по-големия шеф и така докато се стигне до партийните централи, които ежедневно получават "едни куфарчета".

Тази система я има под една или друга форма във всяка една държава, като особенно силно е развита в Русия, Украйна и другите бивши сателитни републики. Системата е толкова стабилна и надеждна, щото на практика нищо не може да я разбие и тя винаги си е била такава и винаги ще си бъде такава. Сменят се само висшите шефове и партийните централи, но куфарчетата продължават да си пътуват по предназначение.

В руските републики системата е толкова много развита, щото там спокойно можеш да отидеш при шефа на митницата и да започнеш да се пазариш с него по каква цена да напишеш вноса, колко ДДС ще ти икономиса, и какъв ще е неговия процент, щото всичко това да се случи безпроблемно. При този пазарлък той спокойно ти казва, че "разбираш ли, аз всяка една смяна трябва да давам XXX долара на шефа си, а той трябва да дава YYY долара на по-горния шеф, така че разбираш ли, под цената ZZZ за фалшификация на един тир няма как да падна".

Тука не говорим за наркотици или оръжие - тях никой не ги допуска. Тука говорим за нормални международни търговски взаимоотношения, при които някъде в неутралната зона между две държави се правят всякакви произволи с документите, съпровождащи товара. При това и двете държави губят огромно количество несъбрани мита и ДДС-та, но за сметка на това партийните централи получават "едни куфарчета", пълни с безотчетни пари в брой. Тука вече мога да гадая как се разпределят тези пари, но мога да предположа, че партията на власт получава лъвския пай, но все пак някакъв процент се заделя и за опозицията, за да си мълчи. После на следващите избори управляващи и опозиция си разменят местата, но куфарчетата с пари продължават да пристигат с негласното одобрение както едните, така и на другите. Така е по целия свят, и ако някъде все пак не е така, ще остана безкрайно учуден......

Та не се учудвайте как китайския мед става български - по-лесно от това няма. Не се учудвайте и на нереално ниските/високите цени на вносните/износните стоки - това пък е с цел намаляване на мита и ДДС. Ха-ха .... не се учудвайте и как компютрите стават компоти или обратното - също много лесна операция.......... За да функционира всичко това безпроблемно в целия свят са измислени и офшорните фирми, опериращи с офшорни банки, осигуряващи скрит (невидим за ЦРУ) поток от международни преводи, компенциращи разликите в цените на "истинските" фактури, съпровождащи ТИР-а.

Ха-ха....... да знаете, че това не съм ви го казвал аз. Ако ме попитат, ще отрека....... ха-ха........

И извода какъв е тогава Матеев? Внася ли се в България китайски мед и изнася ли се след това на Запад, като български такъв ?

[Mateev]

Предполагам че да, но нямам доказателства, освен едни документи на един ТИР, случайно каран от мой приятел, който се нави да ми ги снима и прати. Така или иначе аз написах горния дълъг постинг за да ви кажа, че ако някой поиска, може това да го направи много лесно и на практика без никакви проблеми или последствия за него. А щом нещо се прави лесно и е свързано с печеленето на пари, няма начин някой да не го прави - това си е просто закон в бизнеса. Почти е сигурно, че такъв канал има, и че той вероятно е контролиран от някой висшестоящ властимащ, които не допуска външни хора да се намесят "в този бизнес". По принцип няма начин злоупотреби в такива огромни размери (хиляди тонове годишно) да се правят без закрилата от някой висшестоящ, който пък да си получава процент от оборота заради тази закрила. Това пък си е нормален бизнес на висшестоящите - да получават проценти от хиляди и милиони левове заради това, че са драснали някъде законен подпис, или заради това, че са звъннали по телефона на друг висшестоящ, и са го помолили за една "дребна услуга", която за в бъдеще пък ще му бъде върната с друга "дребна услуга"..