КАК ДА ПРЕДПАЗИМ КОШЕРИТЕ СИ ОТ КРАЖБА

[scutellator]

А ако успеем и по някакъв начин да го маркираме, още по-добре. С някаква пръчка да надерем боята ми или да взривим спрей с някава боя, която да го оцвъка и т.н. - варианти хиляди, ако човек започне да мисли в тази насока.

По филмите все гледам че когато човек се опита да избяга от някой паркинг без да си е платил, колата му остава по джанти.

[Mateev]

Хем майтап, хем не.......
Понякога наистина е по-лесно да се охраняват подстъпите към пчелина, а не самия пчелин. Зависи от конкретната ситуация. Аз наистина имам такива пчелини, при които единствения подстъп е някакво тясно горско пътче с широчина 2 метра. Защо тогава да се хабя да слагам сложни и скъпи охрани по самия пчелин, когато много по-лесно е за същите пари да осея това пътче с камери, капани и всякакви други неприятни изненадки. Фантазията ми е развинтена и мога лесно да изгенерирам поне 100 идеи в стил "Сам в къщи".

[Искрен Мутафов]

По филмите все гледам че когато човек се опита да избяга от някой паркинг без да си е платил, колата му остава по джанти.

Една истинска история от 70-ти или 80-те години на миналият век:
Дядо ми, лека му пръст си бил занесал кошерите в някаква липова гора на паша, и забелязъл че изчезнали няколко кошера. До мястото се стигало по черен горски път. Подготвил си дъски с набити пирони и заел позиция някъде в подстъпите към пчелина привечер. Понякое време през нощта минала една кола към пчелина. Тутак си заровил дъските с пироните на горе, замаскирал ги, и черта към селото. Върнал се заедно с милиционера, а крадеца ги чакал със спукани гуми и няколко кошера в багажника. На сутринта отишли у крадеца на обиск и дядо ми разбира се че си разпознал кошерите, но най-големият куриоз е че под капаците имал вестници(предполагам Работническо дело), на които с почерка на пощаджита пишело името на дядо ми(абонамент). Предполагам от тогава му датираше навика да пише датата и името си на рамките.