Цитат Първоначално публикувано от Mateev Виж публикацията
1. Всички кошери трябва да са направени от стари военни сандъци или от стари щайги и палети.
2. Центрофугите задължително трябва да са ръждиви.
3. Рамките трябва да се обтелват не с инокс, а с ръждива тел, свалена от някоя ограда.
4. Субсидии се дават само на пчелари с по-малко от 10 кошера, и те имат право да ги използват само за закупуването на ракия и кисели краставички. В краен случай може и цветен телевизор.
5. Всички пчелини с над 10 кошера да бъдат обявени за незаконни
6. Във всички тенекии с мед, продавани на изкупвачите, на дъното трябва да има по една тухла четворка. Тенекията задължително трябва да е ръждива и на възраст от поне 10 години. Нови тенекии са забранени, защото все още не са изтествани напълно със старо сирене и мухлясала саламура.
7. Третирането против акар се извършва само с плюнка, заклинания и молитва в църквата
8. Забраняват се всички методи за производство на майки освен САМОСМЯНАТА
9. Забраняват се всякакви регистрации на пчелини. За получаване на субсидии не се подават никакви докумнети, освен една саморъчно написана молба на хартия, откъсната от стар вестник. Доказателство за броя на кошерите е само честната дума на пчеларя.
10. Нови кошери държавата раздава безплатно, но само на пчелари със стаж, по-голям от 40 години.
11. На всеки стар кошер се полагат по 100 кила захар, но да е от горнооряховската, която става и за ракия.
Дано долавяте метафорите в този пост, но аз откривам и голям процент истина. Някъде бях писал, че за да се дигне нивото на пчеларството в БГ, трябва да се създаде една професионална организация. На аматьорски или любителски принцип няма как да се получава развитие. А мнозинството от пчеларите са именно такива. И те наистина нямат нужда от организация. Голяма част от тях не знаят, че съществуват такива в момента. Те не знаят дори, че има проблеми в пчеларството. Вчера на село говорих с един такъв пчелар. Човека си има 5-6 кошера, задоволява си собствените нужди, подари ня някой приятел буркан или 2 мед, той му даде дамаджана вино и така натуралното стопанство процъфтява. Питам го: "бай Минко, как я караш, някакви проблеми имаш ли, в някаква организация членуваш ли, искаш ли някаква помощ и как я виждаш да стане?" А той ми отговори: "за какво ми е тая организация, да не би тя да пълни кошерите с мед. Че аз дори и не знам, че има такива. Едно време при комунизма беше друго - даваха захар, държавата ти изкупуваше меда. А бе добро беше..." Човека си е прав, вади си някакво количество мед, упражнява си хобито и друго не го интересува. Ако стане така, че получи някой лев - добре дошло. Това е мнозинството от пчеларите и няма лошо, но не може те да са критерият, по който ще се създава една организация, от която искаме да дига новото на пчеларството ни.
Като начало мисля, че трябва да си изясним какво иска българският пчелар. Ако иска написаното по-горе, то тогава не ни е нужна нова пчеларска организация. Имаме си достатъчно такива. То не ни трябват никакви организации. Но ако искаме развитие, искаме това да ни е професията и от това да си изкарваме доходите, то тогава е нужда драстична промяна. И тази промяна не винаги почива на демократични принципи. Почива на интереси. А има ли общи интереси, има и прогрес, защото всички работят за постигането им, в частност всеки работи за постигането на собственият си интерес. Опастността в случая е, че чисто по български ще се започне едно гледане и пресмятане на чуждите интереси, дали колегата X или Y няма по-голяма изгода от нашите общи интареси. И чисто по шопски "на мен да не ми е добре, но и на съседа да му е зле" може да провалят едно добро начинание. Но ако преодолеем "еснафлъка" си и се хванем единомишленици да създадем една такава пчеларска организация, но успехите неминуемо ще дойдат. Примери в историята колкото искате - и за възходи и за падения...