Създаване на нова Национална Пчеларска Организация

[Димитър Бонев]

Юри, Имам чувството, че някои хора още живеят в друг обществен строй. Държавата не може да регулира цени, не може да изкупува, да дава захар или каквото и да е. Единствената помощ, за която не се изисква нотификация от ЕС е de minimis. Ако някой все още си мисли, че държавата ще дойде при него, да му дава пари захар и ще му изкупува меда явно живее в жестоко заблуждение. ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ.

[Светозар Каменов]

Бонев, държавата има много повече механизми и начини да подпомага някой сектор "извън богоизбраните". Ама нещо последно време като се замислям съм съгласен с теб и скутелатор-а, че субсидии не са необходими в сектора, даже и са вредни. Поне не и по този начин на калпак (т.е. на кошер). Не сме дорасли за това.

[Mateev]

А сега си представете, че посредством една демократична НППО дадем власт в ръцете на огромния брой пчелари-пенсионери с по 2-3 кошера в двора заради хобито. Бас ловя, че ще се вземат още по-катастрофални решения за сектора, а именно:

1. Всички кошери трябва да са направени от стари военни сандъци или от стари щайги и палети.
2. Центрофугите задължително трябва да са ръждиви.
3. Рамките трябва да се обтелват не с инокс, а с ръждива тел, свалена от някоя ограда.
4. Субсидии се дават само на пчелари с по-малко от 10 кошера, и те имат право да ги използват само за закупуването на ракия и кисели краставички. В краен случай може и цветен телевизор.
5. Всички пчелини с над 10 кошера да бъдат обявени за незаконни
6. Във всички тенекии с мед, продавани на изкупвачите, на дъното трябва да има по една тухла четворка. Тенекията задължително трябва да е ръждива и на възраст от поне 10 години. Нови тенекии са забранени, защото все още не са изтествани напълно със старо сирене и мухлясала саламура.
7. Третирането против акар се извършва само с плюнка, заклинания и молитва в църквата
8. Забраняват се всички методи за производство на майки освен САМОСМЯНАТА
9. Забраняват се всякакви регистрации на пчелини. За получаване на субсидии не се подават никакви докумнети, освен една саморъчно написана молба на хартия, откъсната от стар вестник. Доказателство за броя на кошерите е само честната дума на пчеларя.
10. Нови кошери държавата раздава безплатно, но само на пчелари със стаж, по-голям от 40 години.
11. На всеки стар кошер се полагат по 100 кила захар, но да е от горнооряховската, която става и за ракия.

Има и още - просто си пофантазирах на тема РАЗЛИЧИЯ В ИНТЕРЕСИТЕ. Не се сърдете, но истината е някъде там и наистина има ДЪЛБОКА ПРОПАСТ между интересите на пчеларите с под 10 кошера и тези с над 50 или 100 кошера. За съжаление първите са болшинство. И ако направим гласуване на брой хора, както е по закон, нещата могат да се изкривят в най-неочаквана посоки. Ако направим гласуваме по брой кошери ще е по-справедливо, но за съжаление Закона за юридическите лица НЕ ГО РАЗРЕШАВА.

Ха сега........ Какво да правим? Къде е истината? Къде е тънката и неразличима граница между демокрацията и тоталитаризма? И дали наистина ние се борим за бъдещето на пчеларството, или искаме да го захвърлим в неговото минало?

[koragroup]

Г-н Матеев, маааалко "препичаш палачинката"...
Поставяш една голяма група хора под общ знаменател. Разбирам, че може горният пост да е и ирония на горчивата действителност, но все пак да не забравяме къде живеем и от къде сме произлезли. Сигурен съм, че и твоят и моят дядо са мачкали гроздето с боси крака, както съм сигурен, че си хрупал джанки от пазвата на младата комшийка...
Дори и възрастните хора искат хубавото - нови сандъци и инвентар, но не винаги могат да си ги позволят. А често има и друга причина да си карат без да правят много инвестиции и тази причина е... че няма на кого да оставят тази инвестиция. Защото "младите" които са по на 40 и кусур години си ходят на село три пъти в годината...

[Mateev]

В главата ми от няколко дена има една СИЛНА БУРЯ ОТ МИСЛИ, един пълен хаос от идеи, всяка една от които се явява неприложима на практика. Опитвам се да намеря най-правилното решение и за първи път от много години НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ. Можем ли наистина да обединим толкова много хора с толкова различни виждания за живота и пчеларството? Можем ли ЕДНОВРЕМЕННО ДА УГОДИМ на всичи тях? Можем ли да въведем ПЪЛНА ДЕМОКРАЦИЯ и ако все пак го направим, ДАЛИ НЯМА ДА СБЪРКАМЕ?

Иначе по въпроса за пълната 100%-ва ДЕМОКРАЦИЯ вече съм го измислил. Дори съм споделил идеята с някои от вас под формата на ЛС. Мога да я направя сам, да измисля идеалния устав, да създам организацията, и после да я захвърля на пчеларите да се оправят с нея. ГАРАНТИРАНА ДЕМОКРАЦИЯ В РЕАЛНО ВРЕМЕ с ГАРАНТИРАНО УЧАСТИЕ НА ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР и ГАРАНТИРАНО ВСЛУШВАНЕ В НЕГОВОТО МНЕНИЕ !!! ГАРАНТИРАНА ПОБЕДА НА МНОЗИНСТВОТО по всеки един пчеларски проблем или казус. ГАРАНТИРАНО ПЧЕЛАРИТЕ НЯМА ДА ДАВАТ НИЩО, дори и членски внос. ГАРАНТИРАНО ПЧЕЛАРИТЕ ЩЕ ПОЛУЧАВАТ дълъг списък от екстри - информационни, финансови и материални. Всичко е толкова добро, щото едва ли не всички ще си счупят краката да се регистрират в новата организация.

Въобще всичко е повече от идеално, но дали това няма да е НАЧАЛОТО НА КРАЯ?

Нещо подобно опитах, когато създавах Българската Соларна Асоциация. Въведох ПЪЛНА ДЕМОКРАЦИЯ и започнахме да работим по нейните принципи. Трябваше да създадем концепция, устав и т.н. И най-първата задача беше да измислим емблемата на организацията, защото сайта вече беше готов и чрез него посредством анкети и дискусии се опитвахме да напреднем по въпроса. Та само по въпроса с емблемата загубихме повече от месец в спорове. Имаше десетки предложения, имаше анкети, имаше гласувания, излагаха се доводи и т.н и т.н. И постепенно затънахме в блатото на несъгласието и ако бяхме продължили по същия начин, БСА и до ден днешен нямаше да има. И една прекрасна сутрин на мене ми писна, почесах се зад врата, за 30 секунди избрах една от емблемите и казах "ТОВА ЩЕ Е ЕМБЛЕМАТА И ТОЧКА". В следващите дни с двама-трима човека направихме устава и всичко останало, публикувахме го в сайта и казахме "ТОВА ЩЕ Е УСТАВА И ТОЧКА". След това свикахме учредителното събрание, дойдоха 30-40 човека и приехме устава с 2-3 дребни козметични промени и това е. Организацията заработи и към днешна дата се радва на голямо количество членове, като непрекъснато идват нови и нови.

Сега с новата пчеларската организация изпитвам някакво чувство, че всичко се повтаря по абсолютно същия сценарий. Измина повече от месец, изприказваха се десетки часове приказки, изписаха се 100 кила мастило и към днешна дата все още сме в ТОЧКА НУЛА. С тези темпове някъде към 2020-та година може и да успеем - ха-ха. И все повече започвам да се убеждавам, че така няма да стигнем доникъде. Все повече започвам да се убеждавам, че ако не седна и не направя всичко сам заедно с 2-3 помощника, всичко ще си остане по старому, а точно това го иска и Ганчо Ганчев, заедно със старите вождове.

[koragroup]

Напълно те разбирам. И на мен ми се е случвало да си патя от желанието "всичко да е справедливо" и "да има за свички". Това са хубави принципи, ама когато се отнасят до хора, готови поне да ги оценят. А Българинът не е готов за Демокрация. Затова не се замисляй - нагазил си в реката и вече си мокър, по средата на брода. Просто трябва да продължиш. Недоволни винаги ще има, може някои от тях дори да са прави за недоволството си. НО те ще дават оценки, а не алтернативи. Затова - нека си говорят. Помощниците могат да са и повече, ако има нужда.

[Mateev]

Да ви кажа какво стана и с членския внос, който го гласувахме на учредителното събрание на Българската Соларна Асоциация. Та именно това беше въпроса, който отне най-много време и предизвика най-много дискусии по време на учредителното събрания. Аз предложих 100 лева, но бързо бързо ми охладиха мечтите и сведоха сумата до 10 лева. А това бяха бизнесмени, направили или правещи слънчеви централи за по 300-400 хиляди лева. Обясних им какви са разходите само по регистрацията, и след това дълго-дълго време се спори дали да бъде 20 лева или 25 лева. И най накрая се гласува за 20 лева. Част от хората бръкнаха и ги дадоха веднага, а останалите казаха че ще ги дадат впоследствие.

Като цяло се събра сума, която не стигна дори и за плащане на таксите по самата регистрация. Впоследствие почти никой не си плати членския внос. Така беше и през следващите години. Интерес от членовете голям, претенции големи, взискателност голяма, изисквания да се свърши една или друга работа големи, но повдигне ли се въпроса за членски внос, все едно им казвах, че ще ходят на разстрел. По въпроса с даренията - един единствен член един единствен път дари 100 лева. Въобще за цялата история на асоциацията едва ли сме успели да наберем повече от 500 лева от членовете.

Въпреки това асоциацията започна да функционира с пълна сила благодарение на саможертвата на членовете на управителния съвет, които доброволно загубиха хиляди часове лично време и навъртяха дестки хиляди километри с личните си коли за собствена сметка. А кой все пак даваше някакви пари? Ами аз - кой друг. Не знам колко хиляди левове съм дал, но когато нещата опираха до пари, никой ги нямаше, дори и членовете на управителния съвет. Моя офис се ползваше, моите сътрудници вършеха работа на асоциацията, моите счетоводители водеха счетоводството, моите сървъри, интернет канали, ИТ специалисти и т.н и т.н. По груби сметки сигурно ми е струвало поне по 10-15 хиляди лева на година извън живите пари, които трябваше да ги давам за външни услуги. Извън моята саможертва саможертва правеха и членовете на управителния съвет, но с лично време и с километри личен транспорт. Едва миналата година успяхме да получим външно финансиране по програмата за клъстерите. С тези пари вече назначихме няколко човека на постоянна работа, като с това силно се разшири дейността на организацията и услугите, които предоставяхме на членовете. Тогава събрах управителния съвет и ги накарах всички да се закълнат, че нито една стотинка от тези пари няма да отиде за лични цели. Ще се покриват само тези разходи, които довчера ги правехме от собствения си джоб. Но дори и при тази ситуация се наложи да направя дарение от 10 000 лева, защото ДФЗ не дава пари авансово, а иска първо те да бъдат похарчени и после да ги възстановява.

Ами това е всичко. Това според мене е и рецептата за създаване на една силна и добре функционираща организация - МАЛКА ГРУПА ОТ ХОРА ДА НАПРАВИ САМОЖЕРТВА С ПАРИ и ЛИЧНО ВРЕМЕ !!! И при това да работи не в свой интерес, а в ИНТЕРЕС НА СВОИТЕ ЧЛЕНОВЕ, които в повечето случаи са много неблагодарни и много обичат да критикуват.

Та искам да кажа, че това, което се случва в нашия форум, това не е ново явление. Това съм го играл и друг път, и много добре знам докъде ще доведе. Критикарите винаги ще ги има, но те няма да си мръднат пръста да направят нещо повече от това с лека ръка да отричат всичко добро, направено от някой друг. Колкото до една нова НППО - да, може да я има, но това ще стане само ако ЕДИН ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК СИ ЖЕРТВА ПАРИТЕ, и още 3-4 човека около него СИ ЖЕРТВАТ ЛИЧНОТО ВРЕМЕ и километрите на ЛИЧНИТЕ СИ КОЛИ.

[srg]

И аз смятам, че ако критикуваш трабва веднага да предложиш сериозна алтернатива.
Подкрепям Матеев защото само хора с неговия дух и енергия могат да променят нещо.Не знам колко успешна ще е, но че промяна е необходима няма съмнение. Ако натрупаната сега енергия се разпилее и не се използва момента ще се пропилее един добър шанс.

[Mateev]

Да ви кажа и що за вожд съм в Българската Соларна Асоциация - ами НИКАКЪВ ВОЖД НЕ СЪМ. Държат ме председател, но предполагам го правят от уважение, защото все пак аз давам парите, пък и съм справедлив и съвестта ми е чиста за всяко едно мое решение. Иначе основната работа се върши от двама членове на управителния съвет, които живеят в София и които търчат по протести и по министерства. Евала на тези хора - те изнесоха цялата работа на собствения си гръб и за собствена сметка. Аз нито веднъж не съм стъпвал в Министерството или в ДКЕВР. Правят го софийските членове на управителния съвет. Има още двама членове на управителния съвет, но те са от провинцията и вършат сравнително по-малко работа. На единия жена му е юрист и много ни помага. Събранията на управителния съвет ги правим с конферентна връзка по скайп и да ви кажа честно, имаме сравнително голямо единодушие. Мислим по един и същи начин, имаме едни и същи виждания и много рядко спорим за дреболии. Въвели сме ПЪЛНА ПУБЛИЧНОСТ. Членовете на асоциацията във всеки един момент от време знаят АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, което се случва във бранша. Изпражаме им ежеседмични сводки по мейлите. Всяко едно наше решение, всяко едно наше писмо до министерския съвет или до ДКЕВР, всяко едно наше участие в публични или в работни групи, всяко едно наше действие или дори идея - всичко моментално го научават и нашите членове. За по-важните неща моята секретарка освен по мейл, лично звъни и на всеки един от членовете, за да сме сигурни, че той е уведомен. Всеки член на асоциацията може във всеки един момент от време да си каже мнението по всеки един въпрос или да направи предложение нещо да се промени или подобри. Някои от тях наистина го правят и изпратеното от тях писмо автоматично стига и до останалите членове.

Ами да ви кажа честно, членовете оценяват цялата така създадена организация. Досега нямаме нито един напуснал - имаме само нови и нови членове. След 4 дена е тазгодишното отчетно-изборно събрание и на него пак имаме дълъг списък от нови кандидат-членове за приемане.

И забележете - реално постигнатите успехи не са чак толкова много, защото правителството е на нож с фотоволтаичния бранш, но членовете въпреки това не ни критикуват. Те виждат колко много усилия се полагат и как всичко се върши по правилния начин. Дори и съдействуват кой когато с каквото и с колкотое може - не с пари, а с идеи, юридически обосновки, предоставяне на документи и т.н. и т.н. Като цяло смело мога да кажа, че Българската Соларна Асоциация е един модел и пример на подражание, който функционира много добре въпреки факта, че не е въведена пълна демокрация. Просто хората виждат, че усилията са насочени във вярна посока, доверяват ни се и ни поддържат.

[Totevski]

1. Всички кошери трябва да са направени от стари военни сандъци или от стари щайги и палети.
2. Центрофугите задължително трябва да са ръждиви.
3. Рамките трябва да се обтелват не с инокс, а с ръждива тел, свалена от някоя ограда.
4. Субсидии се дават само на пчелари с по-малко от 10 кошера, и те имат право да ги използват само за закупуването на ракия и кисели краставички. В краен случай може и цветен телевизор.
5. Всички пчелини с над 10 кошера да бъдат обявени за незаконни
6. Във всички тенекии с мед, продавани на изкупвачите, на дъното трябва да има по една тухла четворка. Тенекията задължително трябва да е ръждива и на възраст от поне 10 години. Нови тенекии са забранени, защото все още не са изтествани напълно със старо сирене и мухлясала саламура.
7. Третирането против акар се извършва само с плюнка, заклинания и молитва в църквата
8. Забраняват се всички методи за производство на майки освен САМОСМЯНАТА
9. Забраняват се всякакви регистрации на пчелини. За получаване на субсидии не се подават никакви докумнети, освен една саморъчно написана молба на хартия, откъсната от стар вестник. Доказателство за броя на кошерите е само честната дума на пчеларя.
10. Нови кошери държавата раздава безплатно, но само на пчелари със стаж, по-голям от 40 години.
11. На всеки стар кошер се полагат по 100 кила захар, но да е от горнооряховската, която става и за ракия.

Дано долавяте метафорите в този пост, но аз откривам и голям процент истина. Някъде бях писал, че за да се дигне нивото на пчеларството в БГ, трябва да се създаде една професионална организация. На аматьорски или любителски принцип няма как да се получава развитие. А мнозинството от пчеларите са именно такива. И те наистина нямат нужда от организация. Голяма част от тях не знаят, че съществуват такива в момента. Те не знаят дори, че има проблеми в пчеларството. Вчера на село говорих с един такъв пчелар. Човека си има 5-6 кошера, задоволява си собствените нужди, подари ня някой приятел буркан или 2 мед, той му даде дамаджана вино и така натуралното стопанство процъфтява. Питам го: "бай Минко, как я караш, някакви проблеми имаш ли, в някаква организация членуваш ли, искаш ли някаква помощ и как я виждаш да стане?" А той ми отговори: "за какво ми е тая организация, да не би тя да пълни кошерите с мед. Че аз дори и не знам, че има такива. Едно време при комунизма беше друго - даваха захар, държавата ти изкупуваше меда. А бе добро беше..." Човека си е прав, вади си някакво количество мед, упражнява си хобито и друго не го интересува. Ако стане така, че получи някой лев - добре дошло. Това е мнозинството от пчеларите и няма лошо, но не може те да са критерият, по който ще се създава една организация, от която искаме да дига новото на пчеларството ни.
Като начало мисля, че трябва да си изясним какво иска българският пчелар. Ако иска написаното по-горе, то тогава не ни е нужна нова пчеларска организация. Имаме си достатъчно такива. То не ни трябват никакви организации. Но ако искаме развитие, искаме това да ни е професията и от това да си изкарваме доходите, то тогава е нужда драстична промяна. И тази промяна не винаги почива на демократични принципи. Почива на интереси. А има ли общи интереси, има и прогрес, защото всички работят за постигането им, в частност всеки работи за постигането на собственият си интерес. Опастността в случая е, че чисто по български ще се започне едно гледане и пресмятане на чуждите интереси, дали колегата X или Y няма по-голяма изгода от нашите общи интареси. И чисто по шопски "на мен да не ми е добре, но и на съседа да му е зле" може да провалят едно добро начинание. Но ако преодолеем "еснафлъка" си и се хванем единомишленици да създадем една такава пчеларска организация, но успехите неминуемо ще дойдат. Примери в историята колкото искате - и за възходи и за падения...