За вчерашната среща на работната група може много да се напише, но ако трябва с две думи да систематизирам какво направихме на нея, те ще бъдат следните:

Ами нищо не направихме !!!

В същото време научих много нови неща от кухнята на събитията и вече имам една пълна картина на действителната ситуация в България, която хич няма да ви се хареса. Няма да ви се харесат и переспективите за в бъдеще - близко или далечно. Всъщност за това трябва да пиша много повече, отколкото за самата среща като такава.

Но нека да започнем със срещата и защо и как нищо не направихме:

Първо присъствуващите на срещата бяха изключително малко, което всъщност си е и критерий какво е отношението на членовете на групата към нейната дейност. Присъствуваха следните лица:
1. Мишо Михайлов
2. Димо Димов
3. Ганчо Ганев
4. Проф. Георги Цанков
5. Аз (Росимир Матеев)

Това бяхме уж официалните членове на работната група. Освен тях присъствуваха и участвуваха в разискванията:
1. Христо Христов - Мой регионален Директор от Ловеч - дойде да ми прави компания и да снима срещата
2. Янко Янков от Бургас - Случайно е бил в София и Кожухаров го е навил и той да дойде

Това беше. Нямахме кворум, но въпреки това разискванията започнаха.

Мишо Михайлов обяви, че Котларски присъствува на срещата виртуално. По-дочно каза думичката КОНФЕРЕНТНО, което според него означаваше, че можем да му звъннем по телефона и така той да участвува в разискванията. Това естествено не се случи. Друг задочно "присъствуващ" беше Вячеслав, който ме беше упълномощил ако се стигне до гласуване, да гласувам и от негово име, но до гласувания така и не се стигна.

Иван Кожухаров обеща да дойде на срещата, но много закъсня, и дефакто пристигна чак когато тя беше завършила. А тя срещата завърши много скоропостижно, защото дойдоха някакви други хора около 50 минути след началото, и ни изхвърлиха от залата, понеже някой си генерал така бил заповядал. В действителност някакви обсъждания имаше само около 40-45 минути, защото и самото започване на срещата беше със закъснение.

След това излязохме вън пред сградата, поприказвахме си още 10-15 минути и взехме решение срещата да продължи в някое заведение или кафе в близката околност. Ганчо Ганев не се съгласи и отпраши в посока Министерството на Земеделието, защото и там имал някаква "важна" среща, на която той трябвало да вземе решение за разпределяне на някакви си пчеларски пари или нещо подобно. С две думи заби ни всички в земята с едно единствено изречение. Не го каза точно така, но смисъла и усещането беше нещо от рода "Аз отивам да се разпореждам с пчеларските пари, пък на вас като ви е мерак, играйте си колкото си искате вашите детски игрички на тема нови пчеларски сдружения". Поне аз така се почувствувах и във връзка с това в следващите постинги ще ви обясня какво точно научих за ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СИТУАЦИЯ и переспективите за нейното оправяне и дали въобще има някакви переспективи.

Иначе останалите без Ганчо отидохме в едно кафене и седнахме в една затворена стаичка, където спокойно и в неформална обстановка си говорихме още 3 часа. По някое време дойде и Иван Кожухаров. Ами това е относно "организацията" на срещата. Според мене стана по-добре, че бяхме малко хора, защото успяхме да си обменим огромно количество информация, и що се касае до мене, получих отговор на много въпроси от кухнята на събитията, за които досега не е имало кой да ми отговори от страниците на форума.