ПАРЕН И ЕЛ.НОЖ

[спартак]

Ножа е от Пловдив .Писах на Бонев и той ми препоръча магазина на Хосейни. Много любезни и коректни
хора.Ножа е инокс с вградено термо реле и годишна гаранция.Докато го включа и след около 30 секунди е готов за работа, след това само си цъка от време на време за поддържане на температурата.Тънък е и добре реже.

[rosty_sz]

В сайта на споменатия магазин намирам само един ел. нож. Виждал съм ги на живо и не ме впечатли, но не съм виждал как работи. Остриетата на тези които разглеждах бяха с изключително тъпи режещи ръбове, а там където е нагревателния елемент дебелината е над 7 мм. Турско производство са мисля, имат и вариант на 12 волта. Този на Лега много прилича на турския и принципа на работа е същия а цената е точно тройна. До сега не съм видял нито една кофти стока на Лега ама някак цените им не са за мен.

[Evgeni Petkov]

Преди години мой приятел "електричар" се опитва да ми прави и подари нож за разпечетване и макар и да беше с реле и майстора да ме убеждаваше, че меда ще охлажда ножа, и релето от ютия ще изключва, като го включих на 24- 36 волта се разтопи запояващият калай!!!? Трябваше на майстора година, за да разбере какво му трябва- нещо от микровълнова печка, ама, защо никой от пишещите тук и буква не споменава за това! Защо ли? И интересното е , че ножа се правел не от инокс, а от ... Вие си знаете- ама напишете го, то с магазини е ясно! На мен почти всичките магазинери са ми "познати". Но смятам, че е хубаво да помолите пчеларчето- "приятелче" да Ви помогне да си направите "самодеен" разпечатващ нож- и дали ще ви помогне? Моят "електричар" се справи!

[Mateev]

Да си кажа и аз - електрическите ножове са голяма порнография и дори великата фирма Lyson се издъни с моята разпечатваща машина. На нея за първи път бяха монтирали електрически ножове, които впоследствие се оказаха пълен боклук. Рекламирах ги и половин година чаках да ми решат проблема, и най-накрая те си признаха, че не могат да го решат. И се върнаха отново на парни ножове, които си работят великолепно.

В какво се състои проблема на електрическите ножове?

Ами че те не могат да реагират толкова бързо на променящата се външна среда. От една страна не трябва да са кой-знае колко мощни, защото иначе прегряват и полепналия по тях мед изгаря, почернява и дори пуши и смърди. Това в чакащ решим, когато ножа контактува само с въздуха и разсейването на топлина е минимално. От друга страна обаче ножа трябва да е свръхмощен, за да може да компенсира интензивното охлаждане по време на рязане на питата. Иначе се охлажда и става пълен мазал.

С две думи:
1. Ножа трябва да е само 10W и с терморегулатор трябва да се поддържа някаква разумна температура от 80-90 градуса.
2. В момента, в който восъка докосне предния ръб на ножа, трябва да се задействува втори нагревател с мощност най-малко 1000W и с прецизно електронно регулиране на тази мощност в широк диапазон, защото интензитета на охлаждането е различен по време на процеса на рязане.

Тоест направата на един истински електрически нож, който да държи постоянна температура както при престой, така и по време на рязане, е едва ли не МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА. Това което някои хора го приказват за терморегулатори или биметални пластини само доказва, че те не са наясно с истинската същност на проблема и че само теоретизират, без да са го пробвали в действителност как работи.

За да е добър един нож за разпечатване, трябва едновременно да са изпълнени две противоречащи си условия:
1. Към ножа във всеки един момент от време трябва да се подава огромно количество топлинна енергия.
2. Тази енергия НЕ ТРЯБВА да повишава неговата температура.

При електрическите ножове това е неизпълнимо. Не и при самоделките, които пчеларите си правят с подръчни средства. При парните и при водните ножове това условие се изпълнява от само себе си. Големия дебит течаща вода или пара през ножа доставя огромни количества енергия за топене на восъка, но в същото време ножа не може да загрее повече, отколкото е температурата на самата вода или пара.

Aко трябва да се избира между парен и воден нож, водния е по-добър, защото при него температурата може да се поддържа на строго определено ниво - например 80 градуса по целзий. Може и финно да се регулира с няколко градуса нагоре или надолу. При парния нож това не е така. При него температурата е 100 градуса или дори повече, а това вече е много за меда и восъка. Но дори и парния нож е за предпочитане пред електрическия, който загрява до над 150-200, а после за секунди кляка до 40.

И такааа....
Ако някой иска да си направи хубав нож за разпечатване, нека да заложи на водния нож. Той трябва да е кух и с колкото се може по-голямо сечение на кухината, за да може през нея да прекарва вода с голям дебит. Температурата трябва да е 80 градуса и трябва да има терморегулатор, но не на ножа, а на външния съд с вода. Между другото един електрически бойлер прекрасно би изпълнявал ролята на външен съд с терморегулиране на ниво 80 градуса. Трябва само да се направи един байпас между входящата и изходящата тръба и да се сложи едно кранче и една водна помпа за топлинни колектори - напр. WILO. Може и една най-обикновенна метална кофа с вода, със сложен в нея нагревател, който се управлява с електронен термостат. И разбира се пак хубава помпа WILO, която да издържа на високи температури.

[tsc1]

Аз също анализирах този проблем преди половин година и стигнах до сходни изводи. Проблема е в доброто и правилно във времето терморегулиране и в конструкцията на ножа.
Тя трябва да е от два елемента - дебела медна пластина (поне 10мм) от мед и за нея закрепено тънко режещо острие от стомана. Мощен нагревател, вграден в медната пластина и терморегулатор с микроконтролер и характеристика, настроена към конструкцията на ножа и скоростта на процеса на разпечатване.
Водата има едно незаменимо свойство - висока топлоемкост! Коментирали сме го въпроса във връзка с топлинните акумулатори.

[Вълчан]

http://www.youtube.com/watch?v=y6GeDU74108 Този ме впечатли!
http://www.beekeeper.bg/globPhoto.aspx А тук го намерих! Събирам нения за него!

[Mateev]

Да, може би точно това на клиповете е техническото решение, което трябва да се търси. Голяма маса метал, която да акумулира в себе си достатъчно топлинна енергия, и някакво острие, допряно до този метал така, щото да черпи от него топлинна енергия. Терморегулатора се слага на голямата маса метал, и тъй като нейния топлинен капацитет е голям, тя се нагрява или охлажда сравнително бавно. Това от своя страна позволява прецизно терморегулиране с точност до 1 градус или дори по-добра.

Металната пластина (острието) е здраво закрепена към голямата маса метал, и пасивно черпи енергия от нея. При това положение острието не прегрява на въздух, защото не може да се нагрее повече отколкото е нагрята голямата маса. В същото време при рязане острието започва интензивно да черпи енергия от голямата маса метал, но охлаждането е много бавно именно защото масата метал е акумулирала в себе си достатъчно количество топлинна енергия.

Принципа е същия като при водните ножове, при които енергията е акумулирана в голяма маса вода и в случай на нужда интензивно започва да тече в посока към острието. В чакащ режим острието е нагрято до температурата на голямата маса и разсейва във въздуха едва няколко вата топлинна енергия. При започване на рязането острието се охлажда с 1-2 градуса и това предизвиква топлинен поток от енергия може би от порядъка на 1kW от голямата маса към него. Температурата на върха на острието се саморегулира, защото колкото повече се охлажда, толкова повече енергия започва да тече от голямата маса към него. Топлинния поток е правопропорционален на температурната разлика, така че ако охлаждането на острието се промени от 1 на 2 градуса, това ще удвои топлинния поток към него. Ако острието е от добър топлопроводим материал, и е сравнително дебело и късо, то тогава се създава максимално сечение, по което да тече този топлинния поток, и върха на острието едва ли ще се охлади с повече от 2-3 градуса спрямо голямата маса метал (или вода).

Ами накратко това е физиката на процеса. Голям топлинен акумулатор в непосредствена близост до острието и създаване на предпоставки за голям топлинен поток от акумулатора към върха на острието, което пък създава предпоставки за саморегулиране на температурата на върха на острието и нейната промяна с не повече от 2-3 градуса във всички възможни режими на работа - пасивен, работен или дори свръхинтензивен при бързите разпечатващи машини.

Естествено трябва да се направят доста експерименти с цел доуточняване на параметрите на ножа, но когато се знаят базовите принципи, вече ще има яснота в каква посока да се правят промените. Колкото е по-голяма масата на топлинния акумулатор, толкова по-малко ще зависи температурата на ножа от това дали е в чакащ режим или в режим на рязане, и толкова по-малко ще се променя температурата на върха на острието при смяна на режимите.

[Mateev]

И както TSC-1 по-горе намекна, параметрите на един нож се подобряват, ако към него се добави дебела и тлъста медна пластина. Тоест ако увеличим капацитета на неговия топлинен акумулатор. Става и с алуминий, защото той също е много добър проводник на топлина, но масата му за единица обем е по-малка от тази на медта. А ако искаме максимално добър топлинен акумулатор с минимален обем, най-доброто решение е метал, напълнен с вода. Водата има възможно най-голямата специфична топлоемкост за единица тегло (маса). Водата е по-добра от металите от 2 до 4 пъти, когато става въпрос за съхраняване на топлинна енергия. По-добри свойства от водата има само течния водород, ама нали ние искаме да си направим нож, а не бомба.

[Искрен Мутафов]

http://www.youtube.com/watch?v=y6GeDU74108 Този ме впечатли!
http://www.beekeeper.bg/globPhoto.aspx А тук го намерих! Събирам нения за него!

Това "нещо" сме го коментирахме в една друга тема пради няколко месеца, но като гледам няма отзиви "става ли" - " не става ли"?!?

http://pchelari.com/forum/showthread...0859#post30859

[Искрен Мутафов]

Значи какво излиза от всичко казано до тук?!? - най-добрият вариант е парен нож, ами такъв видях да се рекламира преди някалко месеца на страниците на вестника на М. Котларски, май че той го продаваше ама и цената му ми се стори доста висока...