Има пчелари които не ползват лекарства. По-долу давам мнението на Феодор Лазутин по повод на лечението на пчелите. Той не ги лекува, защото счита, че така намалява съпротивителните им сили срещу болестите. Оцеляват предразположените към болести семейства, което не се случва в природата.

"Но да се върнем към болестите по пчелите.
Най-общо основната идея е вече ясна: ако не потъпкваме законите на природата и даваме на пчелите максимални възможности да живеят своя живот, за тяхното здраве може да не се безпокоим. Няма да отстраним съвсем заболяванията, слабите семейства ще боледуват и ще умират, но те няма да са много.
Така е било преди 200 години, когато хората знаели за заболяванията по пчелите, но не отдавали голямо значение на тях. Не за всичко е виновна екологичната обстановка, виновни сме ние - съвременните хора. Това се потвърждава от това, че и сега има хора които отглеждат пчели с „методите на дядо“, като не насилват тяхната природа, и не тичат до аптеката за лекарства.
Този принцип спазвам на моя пчелин - не лекувам пчелите и не провеждам никаква профилактика. И медът от това става по-качествен - в него не попадат никакви отровни вещества, неизследвани за въздействието им върху здравето на хората, предназначени за унищожаване на болестотворни организми. За последното нямам данни, но имам данни за това, че бипина действа не само на акара на вароатозата, но и на организма на самата пчела. Вароатозата е най-страшния бич за съвременния пчелин. Ето какво четем в „500 въпроса и отговора по пчеларство“ от 1992 г.
„466. Може ли да се стигне до пълно излекуване на пчелните семейства от Вароатоза? Теоретично може, ако всички пчелари са добросъвестни относно провежданата лечебна обработка, ненарушавайки правилата за прилагане на лекарствените средства. Практически може да се стигне до 2-3 % опаразитяване, което дава възможност на пчелите да дават продукция“.
Какво се получава? Не е възможно да се избавим напълно от акара на вароатозата. Някакво количество от него винаги ще присъства в кошера /което важи и за другите паразити по пчелите/. Това е като първо.
Второ: ако количеството на акара не превишава определена стойност, семейството се счита за здраво. Ако акара силно се размножи, семейството „е болно“. Интересно?
Въпросът сам се натрапва: какво пречи на акара да се размножава в което и да е семейство, за да го убие в крайна сметка? Отговорът е: здравото, силно пчелно семейство, по някакъв начин ограничава развитието на акара, намалява неговото количество до незначително равнище. Тогава възниква друг въпрос: защо след като има начин да ограничи развитието на акара, пчелата не го унищожава напълно?
Отговорът е: акарът е хитра и коварна твар! Успява да заблуди добрата и доверчива пчела! Това е шега разбира се. А за да говорим сериозно, трябва да се върнем назад и да продължим разсъжденията си за разумността на природата.
Симбиозата в природата /философско отклонение/
Хората ползват два крайни подхода, при разбирането на съществуването на всички живи същества на планетата Земя.
Първият разглежда живота като постоянна борба между всичките разнообразни нейни форми за място под Слънцето, в хода на която те се унищожават или изяждат една друга. Като побеждават по-силните форми на живот /или най-приспособимите/.
Вторият подход разглежда живота като огромна симбиоза между всичките й форми и проявления. Хищници и техните жертви, паразити и техните носители, тревоядни и растенията - всички те играят своята малка, но уникална роля в единната симфония на живота. Явявайки се създадени от единния Вселенски Разум, те участват в изпълнението на единна и обща за всички задача.
На тази тема има много интересна литература. Аз поддържам втората теза, като не желая да ви убеждавам в правилността й.
Но ще ми бъде трудно да обясня на вярващите в „постоянната борба между видовете“, защо съвсем спокойно се отнасям към акара, и не се притеснявам че съществува. Вероятно и акара има някаква роля, която е част от глобалния живот. Защо иначе природата би го създала? Трябва да се замислим над това.
Пчелите и тяхната изпълнена с вароатозни кърлежи среда.
Пчелите имат способ и могат да се избавят сами от вароатозния акар. Както е известно паразита се закрепва за тила на пчелата /гръбната част на коремчето/, и тя не е в състояние да го достигне сама. Но нали пчелите постоянно се облизват и чистят една друга, така е прието при тях, за да са едно семейство, с еднаква миризма.
Струва ми се, че вароатозния акар служи за отхвърляне на слабите, нежизнеспособни пчели в семейството. Той ускорява гибелта на слабите пчели, за да предотврати още по-големи щети, които нежизнеспособните пчели могат да нанесат на пчелното семейство. А дали пчелите, „знаещи“ за това, нарочно не помагат на посестримите си, и не свалят от гърбът им вароатозния акар? Аз смятам, че го отстраняват. Но не винаги.
Как намирате това обяснение?
Но нали се случва така, че лошият акар, се размножава безконтролно, и унищожава цялото семейство! Отговорът на този въпрос вече го знаете: в такива семейства всичките пчели са отслабени и нежизнеспособни!
По причини, за които беше казано достатъчно до сега…
Трябва да споменем и времето когато вароатозния акар се е разпространил на територията на Русия /точно е известно - 1964 г./, тогава са загивали цели пчелини. Но не всички - част от семействата все пак оцелели. А някои от пчелините, изобщо не били засегнати от вароатозния акар. Защо?
От една страна, това е било съветско време, когато практически всички пчелни семейства се отглеждат в колхозни пчелини, съгласно изискванията на официалната пчеларска наука. Южните майки се разселвали из страната със стотици хиляди, дадан-блатовия кошер и съответната рамка били приети като стандартни и се произвеждали от промишлеността, а каквито и да било отклонения не се приветствали.
Но от друга страна, все още била жива старата пчеларска школа, работеща по своему /предпочитаща, като пример, средноруската порода пчели/. Може би именно тя е причината за съхраняването на пчелите.
И до сега в промишлените пчелини практикуват ползването на лекарства и профилактични препарати през цялата година. Този принцип следват и повечето любители пчелари. При това особено внимание се отделя на борбата с вароатозния акар, като най-опасен паразит.
Толкова е силен страхът от този паразит, че даже нашият познат Владимир Дмитрич, който се отказа да дава лекарства на своите пчели, прави профилактика срещу вароатозния акар през есента. Убеждаваше и мен да го правя с аргумента: без профилактика всички семейства ще загинат. От тези думи тръпки ме побиват, но моите семейства не съм обработвал нито веднъж. И не смятам да го правя. Смятам, че ако отглеждам своите пчели /местна порода/ по естествен способ, те сами ще се справят с всяка болест. А ако някое семейство загине, тогава от друго здраво семейство ще взема рой, който ще е здрав и устойчив на болести, и ще възстановя пчелина.
Ако помагам на пчелите да се справят с болестите, тяхното потомство може да е лишено от естествените механизми за защита от тях. А като вземем в предвид, че болестотворните микроби лесно се приспособяват към лекарствата, насочени срещу тях, към какво води това! При това, че моите пчелите вече са се научили да се справят сами с болестите! Всичко е ясно.
А ако добавим към горното, практиката да се продават некачествени лекарства и препарати! Или известният на всички факт, че неправилната дозировка на лекарството може да има противоположно действие! Както и фактът, че лекарствата и препаратите са вредни за самите пчели!
В резултат живота на пчеларя- промишленик става много тежък! Превръща се в непрекъсната борба, за която говорих по-рано. Искате ли такъв живот? Не смятам. Затова и пчеларите стават все по-малко… "