Стига с тази андрешковщина. Глупаво е, когато някой се опитва да покаже, къде са другите и къде сме ния да бъде нахокван. А замислял ли си се защо е отишъл в Гърция? И дали не иска да работи тук? Какво правим ние? Защо сме стигнали до това мизерно състояние? или ни бива само да целуваме ръцете на пчеларските донове. Чакаме някой харисим чичко да дойде да ни "оправи" и после "ОХ". А хората, които мислят като професионалисти и искат освен да отглеждат пчели, да правят и бизнес от това(бизнес в добрия смисъл на думата)да биват нахоквани, нищо, че дават мило и драго да помогнат.
Има една стара приказка. Преди да поискаш нещо помисли какво си дал. Докато всеки не даде достатъчно от себ си, тук не става дума за пари, а за енергия, време и т.н. и т.н. нищо няма да се промени. Ако ще и още 100 организации да направим докато не се промени мисленето и манталитета, нищо добро не ни чака.
За това и смятам, че каузата "единен пчеларски съюз" , на този етап ми изглежда малко или много химера. Причините са най-вече в нас самите. Ето вижам как след като умишлено провокативно поставих въпроса, веднага дойдоха и отговорите, които очаквах. А нещата трябваше да тръгнат в съвсем друга посока. Например, ние в нашия регион се организираме в сдружение и искаме да променим нещата. Какво мислите, че може да се случи ако на 10.11. се съберат 5-10 човека. Едно голямо нищо. Докато на нас пчеларите не ни уврат главите, че трябва сами да си извоюваме превилегиите, пазара, цената, свободата да работим и да печелим от вложения труд и средства то няма смисъл да започваме да правим каквото и да било. Видно е, че дори по общини и населени места не можем да се организираме. Точно от там се тръгва. Я вижте колко са работещите дружества в страната и каква е средната възраст на членовете им. Та по мое мнение най-напред трябва да се създадат сдружения по места. Не е толкова трудно колкото си мислите, но само при положение, че хората проявяват активност и инициативност. Ако се чака на един човек, то става ганчовата. Чак след като сме успели да се организираме по села, градове, общини и региони, то тогава може да се каже, че вече имаме нагласата за нещо по-мащабно.
Вижда се, че протеста, който се организира от СБП е насочил цялата си енергия към субсидиите и програмите. Грешка. Не субсидиите са най-големия проблем на пчеларството. Исканията трябва най-напред да се насочат към смяна на статуквото. И ако трябва да се протестира, то протеста трябва да е насочен към разрушаването на монополите и картелите в пчеларството, промяна на закои, наредби и т.н. и то не в стил пламеноганчо а във вид да помагат за развитието на сектора.