Мене не ме гледайте. Аз имам казан за топене на восък от хромникел с водна риза, която съм я напълнил с пропиленгликол, за да мога да загрявам и над 100 градуса. Казана си има и електронен терморегулатор - чук-чук по клавиатурата и готово. Какъвто и восък да прекарам през казана, на изхода излиза с перфектно качество. Тайната - ами на дъното на казана се слага вода, като в зависимост от мръсотиите слагам повече или по-малко.

Ако искате съвет как да си решите всички проблеми с топенето - ами направете си подобен казан. Всичко останало е някакъв компромис с един или с друг параметър на восъка или на топилката. Ако прилагате някаква друга технология на топене, то този казан винаги е завършващата фаза, след която можете да сте сигурни, че восъка ви е с перфектно качество.

Защо с водна (пропиленгликолова) риза?
Ами защото тази риза ви дава възможност ВИЕ ДА КОНТРОЛИРАТЕ ТЕМПЕРАТУРАТА (по точно терморегулатора). Каквато и температура да настроите, можете да сте абсолютно сигурни, че тя няма да бъде превишена дори и с 1 градус. Ако я няма водната риза и просто навиете проводник от подово отопление около вашия съд, то тогава ще се появят големи хистерезиси в процеса на регулиране, което може да повреди восъка. Той е много чувствителен към високи температури и деградира много бързо, ако не работите внимателно с него. Вече имам една партида, която се изхитрих да я изгоря. От жълт восъка стана тъмно кафяв и замириса на изгоряло. Въпреки това го направих на основи и най-интересното е, че пчелите ги изградиха без много-много да се мръщят.