Хайде да си направим КООПЕРАЦИЯ

[Mateev]

Има хора, които осъзнават, че са достигнали до нивото си на НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, и доброволно се връщат една стъпка назад, където вече могат да държат нещата под контрол и да са най-полезни както за себе си, така и за обществото. Тези хора са прекрасни работници, служители и дори ръководители, защото това, което го могат, го правят съвестно и с желание.

Има обаче хора, и те са много, които въобще не са осъзнали нищо, и те могат да бъдат разпознати по това, че се опитват да дават акъли или да критикуват хора от по-високите нива, мислейки си, че могат да се справят по-добре.

Та аз лично се ръководя от подобна логика. Знам какво знам, а това, което не го знам, най-малкото се опитвам да го разбера. Избягвам да критикувам за неща, които не ги знам, и именно поради тази причина направих опит да разбера какво се случва с изкупната цена на меда и със звената ИЗКУПВАЧИ и ИЗНОСИТЕЛИ. Нито веднъж не съм казвал, че те са лапачи и живеят на нашия гръб, защото с това само щях да докажа колко съм некомпетентен по въпроса.

[koragroup]

Ами така е. И аз знам какво ще стане накрая - или нищо, или Матеев след дълъго пасуване от останалите,ще организира всичко. И пак ще има недоволни- защо той и как ще ги "използва"...
Пак казвам, не мога да си го позволя финансово иначе не се плаша от бюрокрацията, а не съм готов да съм "начело".

[Светозар Каменов]

Мисля, че тука му е мястото да ви кажа още една истина от живота, за която предполагам смътно се досещате, но аз ще ви я формулирам точно и ясно:

Всеки израства и се развива в службата си или в живота дотогава, докато достигне до собственото си НИВО НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, и там той зацикля за цял живот.

Хубавите неща се вършат от тези, които все още не са достигнали нивото си на некомпетентност. Те вършат истинската работа във фирмите, тя успяват и в живота. Могат да бъдат разпознати по това, че не се задържат много-много на дадена длъжност или на дадено стъпало от живота, а продължават нагоре със следващата, по-висока длъжност или стъпало. Разгледайте автобиографията на даден човек и анализирайте неговия възход. Ако той все още е в прогрес, и не се задържа много на дадено стъпало, то това означава, че човека е качествен и може много да е от полза както за фирмата, така и в нашия случай за Кооперацията или Асоциацията.

Ако обаче даден човек дълги години е стоял на едно ниво, то това означава, че той тъпче на едно място и че вече е достигнал до собственото си НИВО НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. Такъв един човек ако бъде назначен на по-високо ниво, то той ще се провали. Ако е можел, то той сам щеше да си го извоюва това по-високо ниво.

Та от тази гледна точка когато някой каже "Аз от дълги години правя еди какво си", то това не е доказателство за неговите качества, а точно обратното - това е доказателство, че този човек е зациклил на това ниво и НЯМА НУЖНИТЕ КАЧЕСТВА за следващото. Нещо повече - дори и това ниво, на което той се намира, дори и това ниво той не го владее както трябва, иначе нямаше да буксува в една точка.

Естествено много хора ще кажат "Ама аз самия не искам по-нагоре, аз сам съм си решил да стоя на това ниво". Това не е вярно. Това е една вътрешна самозаблуда, едно вътрешно оправдание, че не е постигнал нищо повече. Всеки един човек мечтае за нещо повече, от това, което е в момента, но не знае как да го направи или не може да го направи. И най-накрая се примирява.

Та на нас ни трябва ЛИДЕР, който в момента да е в режим на ВЪЗХОД - тоест млад до средна възраст, бързо развиващ се човек, който все още да не е достигнал до своето НИВО НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. Не ни трябват стари хора с "огромен опит". Те вече буксуват. Те само могат да споделят опита си, ако някой въобще пожелае да ги слуша. Самия младеж във възход сам ще си прецени нуждае ли се от опита на старите или директно ще го пренебрегне, защото в неговата глава се раждат по-добри идеи.

С нито една дума не мога да се съглася. Това, че един човек стои на някаква позиция дълги години изобщо, ама изобщо не означава, че е зациклил. Всеки може да си стои на позицията, да чете, да мисли, да анализира и да става все по-добър в областта си. За това има дума и тя е ПРОФЕСИОНАЛИСТ. За това такива хора вземат големи заплати и работодателят се стреми да го задържи. Такива дето скачат от място на място като пчелички на цвят обикновено са кухи лейки дето се чудят къде да се загнездят и да не вършат никаква работа. Това са кариеристи, за които думата лоялност не означава нищо, а това е изключително важна част в работата на една фирма.
Та да се върнем на кооперацията и асоциацията. За какъв чепер е човек, който е в "режим на ВЪЗХОД" като този след да кажем година ще решил, че е под нивото му да се занимава с тия пчелари и ще отлети към следващия цвят. А всички ние ще търсим следващия "възходящ" и ще залагаме колко време ще се задържи тоя.
За мен кооперирането няма как да стане за всички. Няма как да се обединя с хора, които са от Видин примерно. Няма да сме си полезни. Ако примерно искаме да продадем мед заедно като как ще ги съберем количествата си на едно място? Или пък да си купим заедно захар. Кооперирането според мен трябва да е по региони, дори ако щете и по общини.

[Владо-Gillan]

С нито една дума не мога да се съглася. Това, че един човек стои на някаква позиция дълги години изобщо, ама изобщо не означава, че е зациклил. Всеки може да си стои на позицията, да чете, да мисли, да анализира и да става все по-добър в областта си. За това има дума и тя е ПРОФЕСИОНАЛИСТ. За това такива хора вземат големи заплати и работодателят се стреми да го задържи. Такива дето скачат от място на място като пчелички на цвят обикновено са кухи лейки дето се чудят къде да се загнездят и да не вършат никаква работа. Това са кариеристи, за които думата лоялност не означава нищо, а това е изключително важна част в работата на една фирма.
Та да се върнем на кооперацията и асоциацията. За какъв чепер е човек, който е в "режим на ВЪЗХОД" като този след да кажем година ще решил, че е под нивото му да се занимава с тия пчелари и ще отлети към следващия цвят. А всички ние ще търсим следващия "възходящ" и ще залагаме колко време ще се задържи тоя.
За мен кооперирането няма как да стане за всички. Няма как да се обединя с хора, които са от Видин примерно. Няма да сме си полезни. Ако примерно искаме да продадем мед заедно като как ще ги съберем количествата си на едно място? Или пък да си купим заедно захар. Кооперирането според мен трябва да е по региони, дори ако щете и по общини.

най накрая нещо смислено

[borislav aleksandrov]

Незнам защо се смята че някой тръгва да прави нещо наистина. Тези два проекта "Да си направим Асоциация и Кооперация" са нещо като дипломни работи. Като основната цел е да се разберат веднъж завинаги следните неща: дали сме узрели за подобно нещо, дали приказките ви за обединение имат някакво покритие, дали можем да се обединим около една визия и концепция за бъдещото на отрасъла.
Желателно е да се подходи сериозно и да има някаква инициатива. Защото тези виртуални проекта ако бъдат завършени успешно могат да послужат като основа за изграждане на истинска Асоциация на пчеларите за каквато се говори от години.
И наистина съжалявам че навремето не го направихме когато се обсъждаше основаването на СБП. Тогава във форума на Динко - Бонев и аз си водехме някакъв диалог и най-вече той се опитваше да ви размърда малко, но така и не взехте по-голямо отношение от рода на „Подкрепям“ и дотам. Разбира се това после изобщо не ви попречи отново да мрънкате за обединение и как някой ви е бил длъжен за нещо… Сега става същото само че тоя път новото е презумпцията че Матеев го прави с цел за лична изгода…

Да си направим Асоциация
този проект ще ни даде ясна представа какво ни очаква при реално създаване на такава, ще ни помогне да изчистим всякакви различия предварително, да създадем обща концепция която дори и с цената на компромиси да бъде одобрена и подкрепена от редовия пчелар. Всичко това в последствие ще изиграе много важна роля при създаването на такава асоциация.

Не е никакъв проблем да се определи един ден, час, и място и да се разпространи и хайде на учредяване на новата наша асоциация. И какво ще правим като се съберем? Нима смятате че за един ден може да се постигне съгласие по всички въпроси? Че ние ще се изпокараме на 10-15-та минута когато се отвори дума за избор на ръководство, дали трябва му се плаща или не, какъв да е членския внос, нищо чудно и да се сбием дори… или разчитате пак няколко човека да свършат всичко и само те да се бъркат за пари пък вие на готово...

Да си направим Кооперация
тук нещата са не по-малко трагични. Никой не ви говори за коопериране в цялата страна това няма как да стане. Всички ревете от ниските цени на меда и пчелните продукти, от високите цени на консумативи. Основната цел е да разберете че не е толкова лесно както ви се вижда, и онези от вас които искат да направят нещо за да си подобрят положението да се подготвят. Едно успешно виртуално завършване на този проект ще създаде нужната концепция която да е в основа на изграждането на реални Кооперативи по места.

Нищо не ми коства да отворя папката на компютъра в която ми е проекта за кооператив и да изкопирам всичко. Но няма да го направя – не желая да се кооперирам с хора които ще ми висят като воденичен камък на шията и ще ми викат „уууууу аз ако бях щях да го направя по-добре…“ и само да стоят и да чакат някой да свърши всичко вместо тях. Имам четирима такива дето хем чакат аз да им продам меда, да им уредя евтина захар и т.н. и в същото време ми викат че те можели и по-добре… Аз искам истински партньор а не такъв който ако ти умрат пчелите от натравяне ще дойде и ухилен до ушите ще ти каже „е най-сетне и аз ще извадя повече мед от теб да ми дадеш малко кошери и без това вече нямаш пчели…“

Или си мислите че колко му е - събираме се пчеларите от село и хоп кооперирането е готово и парите ще потекат като река към джобовете ви … с такова мислене и с цел да се усвоят парите по мярката за подпомагане на организация на производители бяха създадени няколко кооператива които понастоящем едва ли съществуват.

Може да ме плюете, и опровергавате че това не е така колкото си искате то друго и не очаквам...

[Светозар Каменов]

Бориславе, не виждам за какво може човек да те упрекне, още повече да те оплюе. Прав си от всякъде. Аз лично не съм разбрал, че ще обсъждаме концепция. Така е по-добре си мисля. Както казах обединение в кооператив по места е по-добрия вариант. Обаче все от някъде трябва да се започне. Да се има идея как и какво да се направи. Признавам си, не съм запознат със законовите основи на кооперация, но всеки не може да знае всичко. За това можем да си кажем мнението кое как вижда, а другите да коментират. В тоя ред на мисли, естествено ако искаш де, може да се тръгне от твоя проект за кооператив. Но там трябва да е ясно, че всеки влиза не само с членски внос, а и с активно участие.

[Evgeni Petkov]

Преди време в пчеларските вестници четох материал от Тодор Найденов, който в началото ми звучеше като басня, но като вариант е възможен и сега- В годините на начато на прехода, когато у нас има един- единствен пчеларски съюз, с бази, кооперации, се провежда очетно-изборно събрание. Остават двама кандидати за поста председател. Първият казва-искам месечна заплата от толкова лева и кола за да обикалям базите. Другият кандидат става и заявява- аз съм богат човек, ще работя без пари за общото благо на всички пчелари, имам си кола, нея ще троша по пътищата. Предполагам сещате се кого са избрали делегатите. И с радост- защото някой им обещал да им работи без пари и дори без да плащат и членски внос. Ако има още такива хора, може би трябва да минат още 20-30 "библейски години" и тогава "идните" пчелари да си направят асоциация-кооперация!

[kando]

Та на нас ни трябва ЛИДЕР, който в момента да е в режим на ВЪЗХОД - тоест млад до средна възраст, бързо развиващ се човек, който все още да не е достигнал до своето НИВО НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. Не ни трябват стари хора с "огромен опит". Те вече буксуват. Те само могат да споделят опита си, ако някой въобще пожелае да ги слуша. Самия младеж във възход сам ще си прецени нуждае ли се от опита на старите или директно ще го пренебрегне, защото в неговата глава се раждат по-добри идеи.

а е гледам тука кооператива на земеделците, все едни стари кучета, че и повечето червени, та като са зациклили на едни милиони левове ич и не чуват за възход - философията ти е вярна да знаеш (: но според мен, един компетентен човек с повечко контакти тип "връзки" ще ви свърши работа - другите условия и изисквания относно възраста му, па възхода и прочие са леко ненужни изгъзици, даже звучат много нелепо.

Човечеството прави експерименти само от 10 000 години и както виждате, всичките са неуспешни.
Ако сличайно в някаква група или сдружение няма ясно изразен лидер, то тогава в групата се настанява АНАРХИЯТА и тя се проваля.

и ся ко стана последно - хем анархията се проваля, хем 10 000 годишните експерименти с лидери и те се провалят - изглежда, че от провала няма измъкване, а? .... дали с лидер, дали без лидер, крайния резултат все един и същ, странна работа. :D

п.п. инак за протокола - за сега не провявам желание за участие нито в хипотетичната асоциация, нито в евентуалната кооперация, но с интерес ще наблюдавам развитието на темите, а дай боже и практическото реализиране на идеите.
п.п.2 а и да - и аз съм останал с впечатление, че Бонев и Александров са значително по-компетентни спрямо останалите участници във форума (включително и мен), относно разискваните въпроси.

[borislav aleksandrov]

Преди време в пчеларските вестници четох материал от Тодор Найденов, който в началото ми звучеше като басня, но като вариант е възможен и сега- В годините на начато на прехода, когато у нас има един- единствен пчеларски съюз, с бази, кооперации, се провежда очетно-изборно събрание. Остават двама кандидати за поста председател. Първият казва-искам месечна заплата от толкова лева и кола за да обикалям базите. Другият кандидат става и заявява- аз съм богат човек, ще работя без пари за общото благо на всички пчелари, имам си кола, нея ще троша по пътищата. Предполагам сещате се кого са избрали делегатите. И с радост- защото някой им обещал да им работи без пари и дори без да плащат и членски внос. Ако има още такива хора, може би трябва да минат още 20-30 "библейски години" и тогава "идните" пчелари да си направят асоциация-кооперация!

според тази "басня" - в началото на прехода този богат човек който предложил да работи без пари и т.н. се казва Стефан Стефанов предполагам няма нужда да казвам как завърши този вариянт за българските пчелари ...

... В тоя ред на мисли, естествено ако искаш де, може да се тръгне от твоя проект за кооператив. ...

Не, не мисля - на голяма част от него ще трябва да наложа цензура.

Най-общо казано кооперация е сдружение на физически лица които си сътрудничат за задоволяване на свойте икономически и други интереси и да се конкурират с едрите производители в своя бранш.

От познатите форми на сдружаване нашите закони признават - събиртелно дружество, ООД или Кооперация - само такива сдружения се признават за организация на производители. За мен най-удачния вариянт е Кооперация.

На онези които се интересуват препоръчвам да се запознаят с Закона за Кооперациите и с мярка 142 "Създаване на организации на производители"

Основното предимство е, че се подобрява производителността, и се сваля себестойността на продукцията а това винаги дава по-добра позиция на пазара.

Самата регистрация не е толкова голям проблем колкото - избора на ръководител, членския внос, как ще се постигнат целите и най-важното взаимното доверие.

В устава трябва да имате критерий за прием на нови членове - добре е да ги обмислите внимателно - примерно брой кошери, дали да са ЗП, разстояние от вас и т.н. Да определите встъпителния членски внос - примерно по 50 лв. на семейство/кошер еднократно и по 2 лв. на кошер на месец. Началният ви капитал ще се формира от тези вноски а без що годе добър начален капитал няма да стигнете много далече.

Целите или бизнес плана ви трябва да е съобразен с вашите нужди и онова което искате да постигнете до 5 години. Имате ли изграден бизнес план трябва да решите как ще постигнете всичко - има доста различни подходи.

[tsc1]

Темата нещо бързо "умря".
И какво? Стана ясно, че такова животно кооперация, което да живее на наша земя не може да има. Българина се превърна в "самогъзник" - на никого не вярва и гледа само себе си и как да прекара ближния. Но има една друга възможност и умните хора ще я проумеят. Струва си да се направи кооперация, която да си постави за цел да рекламира българския качествен мед навън, като начало в ЕС. Реклама чрез директни продажби във фирмени магазини. Продажба на безкомпромисно качество и европейските цени на дребно. Такава една кооперация трябва да се управлява от умен търговец. Високоплатен, млад, владеещ поне два западни езика и много "разтропан". Той трябва да създаде веригата от малки, колоритни магазинчета с по един продавач от местните пчелари. И да направи всичко възможно да рекламира тези магазинчета. За намаляване на разходите може меда да се комбинира с продажба на хубаво българско вино - в малки серии от винарни с гарантирани качества. Една такава кооперация поне 2-3 години ще е на загуба. Но който очаква бързи печалби по-добре да не влиза там. Едва когато Европа усети вкуса на истинския български мед, а не на разните "бъркочи". които и предлагат големите вериги в опаковки от шампоан, едва тогава ще започне повдигане на цените на едро.
Една такава кооперация, за да е жизнеспособна, според мен трябва да отговаря на няколко задължителни условия:
* да е създадена само от хора, които се познават отдавна в бранша и си имат доверие;
* хората в нея да са средно ниво пчелари, които вече са на печалба и могат да отделят средства за бъдещи инвестиции, а не живеят "от година за година" и на ръба на оцеляването;
* те трябва да могат да гарантират пред останалите членове на кооперацията лично и имуществено, че ще доставят мед само с гарантирано високо качество и отговарящ на всички европейски изисквания;
*основната и единствена задача на кооперацията е излизане на външните пазари;
Ако тя успее да развие една верига от магазинчета за български мед и вино и те да се наложат на местните пазари с безкомпромисното си качество и коректност, те ще послужат по-късно като своего рода SHOW ROOM
където местните търговци на дребно ще могат да дегустират и заявяват доставката на по-големи партиди мед или вино за продажба в техните магазини.
Само така виждам възможност да се заобиколят прекупвачите и да се излезе директно на външните пазари. До тях в момента не достига истинския и чист български мед, а някакви бъркочи. Това ще изисква време, пари и много усилия, но ако проработи, ще даде дълготрайни резултати.
И последно:
Това не е идея за масовка, а за 5-10 души, с вяра в себе си и в останалите, с които започват и готови да прескочат "бариерата". Който е с подличката мисъл в главата "От това нищо няма да излезе" по-добре да не влиза в такова начинание.