Грешно си ме разбрал. Ние не лежим на техния гръб, но и те не лежат на нашия. Ако нямаше печалба за тях, нямаше да има прекупвачи и за нас щеше да стане още по-лошо. Та от тази гледна точка прекупвачите са полезни за нас. Без тях сме заникъде и ще фалираме всички. Това исках да кажа.
Друг е въпроса дали печелят много или едвам свързват двата края. За разлика от нас те нямат никакъв избор. Отдолу ги притискаме ние, искайки високи изкупни цени, а отгоре ги притиска международната цена на меда. Някъде по средата те трябва да се включат, да си покрият разходите и дори и да им остане някаква печалба. Не им знам какви са им точно разходите, но направих някакво проучване с цел дали и на мене ще ми излезе сметката, ако се захвана с прекупвачество. И да ви кажа честно, ужасих се от разходите. Ето накратко:
1. Поради големия обем на оборота прекупваческите фирми трябва да са на светло. Тоест трябва да си плащат ДДС-то, данък печалба, официални заплати и осигуровки на персонала и т.н. Само от тука идват едни 30-35% надценка на меда, като парите ги взема държавата, а не прекупвачите.
2. Трябва да поддържат транспортни средства и персонал към тях. При 1 тон минимална изкупна партида и 200 километра среден курс, това прави разход от 200 лева за мед, струващ 4000 лв. Тоест разходите са още 7-8% само за да се докара меда до базата.
3. Трябва да има база с голяма складова площ, за да може да поеме поне 100-200 тона мед на тенекии и още 100-200 тона мед на качета. Това са складове за 400-500 тона мед, което означава че са на площ поне 500-600 кв.м. Добави и производствените помещения и всичко останало и стават поне 1000 кв. метра база, която като инвестиция струва около 400 000 лева. За да се изплати за 10 години, трябва да се вкарва в цената на меда поне по 40 000 лева на година (за мед на стойност 2 милиона лева). Тоест ето още 2-3% надценка само за базата.
4. Трябва да има машини и съоръжения на стойност поне още толкова - за затопляне на меда от тенекиите, за хомогенизиране, помпи, бъркачки, разфасовъчни машини и т.н. - Ето още няколко % надценка.
5. Персонал - работници, мениджъри, докери, мотокаристи, лаборанти, ОТК, счетоводство, доставка, пласмент, складажии - поне едно 20-30 човека с обща годишна заплата поне 200-300 хиляди лева. Това са още поне 10-15% надценка.
6. Такова едно производство в хранителната сфера е жестоко контролирано от държавата. Има хиляди изисквания, които за да се спазват, трябва да се хвърлят една камара ненужни средства. Няколко процента се добавят и по това перо.
7. Самият транспорт до Европа е доста скъп - 20 тона мед с цена около 80000 лева се транспортира за 3 000 EUR. Ето още 7-8% към разходите.
8. Цената на парите - Дали се ползва кредит или не - парите винаги си имат цена и тя е някъде от порядъка на 10% на година.
Има и още много, но и това е достатъчно, за да се види, че дори и да се удвоява цената при прекупвачите, тяхната действителна печалба едва ли надхвърля 10-15%.