Цитат Първоначално публикувано от Кразз Виж публикацията
Преди 20-ина години, имах комшия, тогава около 90 годишен. Закусваше с попара от хляб и вино, а павурчето с ракия, му беше постоянно в джоба. И въпреки(или заради това), беше държелив и с всичкия си, и пълен с народни мъдрости. Та, той ми викаше така:
"Ванкаа, за време и за мране, не се мисли, то само иде."
) Ами за съжаление е така. Аз понеже съм планинар и катерач, все времето гледам, не е само зааради пчелите ... Но и с ракията съм много добре, пак така си я варим и така си пийвам. Едно време дядо ми винаги с едно бурканче на прозореца, бачка и си пийва ... Докато с другите неща се оправям лесно, с пчелите не е така. Но усещам че ще му хвана цаката, след като напълня всичките сандъци, които ми останаха завещание. Има само един още )