Място за бърборене

[Pero Melifero]

Оня ден, така петъчно, в малките часове на Сряда, Перката си спи и сънува че се намира насред облитане, ама мощно, все едно е лято. И не щеш ли, една пчела ми се мушка в дясното ухо. И стои вътре заклещена, нито ме жили, нито излиза. Постоях, постоях, чудейки се как точно да я извадя без да ходя на доктор и в един момент, сещайки се че пчелите имат инстинкта да ходят нагоре, ме осени гениалната идея да си наведа главата наляво. Номера разбира се се получи, пчелата излезе и се разделихме по живо-по здраво. Събудих се, без да зная как точно да тълкувам съня, но със сигурност знаех, че значеше нещо и то много. Тъй като не съм суеверен, загубих интерес почти веднага след като стъпих на пода и още докато отпивах първите дъхави глътки от сутрешното си кафе, го бях забравил напълно. До обедната ми почивка, когато реших да отскоча до пазара и минавайки през близката горичка, видях, че една от тополите, от които редовно събирах гъби за пушалката, е паднала. Отидох да проверя за гъбите от високата част от дървото, които бяха недостижими допреди това, но гъби не открих, явно ги беше затиснало под себе си. Вместо това ме лъхна характерна миризма горяло гнило дърво и още нещо, което в първия момент не можах да се досетя какво е точно, но знаех че ми е адски познато. В следващия момент ме връхлетяха спомени за съня ми и забелязах че съм нагазил сред пчелни пити

Около половин час по-късно, прилежно събрано в чувал в багажника ми, се намираше всичко което успях да достигна. Направи ми впечатление, че нямаше абсолютно никакви пчели, пило или прашец. Само мед. Незапечатания беше ферментирал, запечатания беше ок. Липов и някакъв тъмен, кестен или манов. На цвят, питите бяха на не повече от един сезон, което значи, че съществуването на семейството е продължило много кратко. Дали, с оглед обгореното дърво, поради опитите на някой пишман колега да го изкара от там подпалвайки дървото или пък причината е друга - нямам представа, но това което знам вече със сигурност е, че имам пророчески сънища. Не, не се хваля, нито бързам да се радвам, като идиот дето го е насрало пиле и той се кефи, че е на късмет. Всяка дарба е същевременно и проклятие, как да се радваш на това....