
Първоначално публикувано от
agro
Били са повод за война, която на всичкото отгоре сме спечелили, ако и после да сме се осрали в продълженията. А сега сме мижитурки, от които нищо не зависи и които нямат сила да водят независима външна политика.
Опитвам да се аргументирам за съжденията си, но вместо контрааргументи чета лозунги. Можеше да кажеш какво точно не направи, а е можело, това правителство, та да поспорим кой прав, кой крив. Това, което аз виждам, е организиран отпор на цялата администрация, съдебната система и фирмите на държавна хранилка срещу провеждането на реформистка политика на принципна основа. Защото, ако такава политика успее, доста народ ще трябва да бъде отлъчен от държавната софра, а някои дори и да бъдат прибрани "на топло". Като резултат на натиска, правителството започва да залита към погрешни, но смятани за популистки, решения, което е много жалко, защото за в бъдеще тези решения ще ги плащат децата ни, че и внуците. Аз изобщо не храня илюзии, че промяна на начина на управление у нас е възможно - такова нещо се случва първо в главите на хората, после става факт в държавната уредба. Но, както казва един познат - бедни сме, защото сме прости.