Към тази война у нас има два сценария относно оръжие за Украйна. Първият е да не даваме /продаваме/ оръжие, вторият е да даваме /продаваме/. Какво губим и какво печелим при всеки сценарий.
Първият /не даваме/ е интуитивно близък на всеки човек - не се замесва в чужда война /да се сниши/ и това е разбираемо.
Вторият /даваме/ е морален избор - на нападнатия трябва да се помогне, въпреки опасенията от неблагоприятни последици и иска доза смелост.

При втория сценарий какви може да бъдат неблагоприятните последици никой не казва. Ще ни бомбардира Русия, ще ни спре газа и петрола, ще ни завладее - или всичките наведнъж? Ако газът спре, ще е за цяла Европа и от нас няма да зависи, нападение е невероятно, това означава война НАТО - Русия и Китай, т.е. трета световна и ние все едно ще гризнем дървото, дали, не дали оръжие
.
Какви са неблагоприятните последици от първия сценарий /снишаването/? Ами същите като за всеки, който се цепи от колектива - колектива му го нацепва. Отношението към българина в ЕС и НАТО, което и в момента не е много уважително, накрая ще е като към страхлива мижитурка и руска подлога. От отношението следват после много неща, които няма да се случат, като никой няма да ни каже директно в очите причината, просто все някак си за нас няма да има чужди инвестиции, възстановителни инициативи, ще важат и за в бъдеще разни визови режими, ограничения за български производители и т.н.
За разлика от малко вероятните неблагоприятни последици на втория сценарий, тези при първия са не само вероятни, а и 100% сигурни. Ще продължим да сме голтаците на Европа.