Нито съм гузен , нито бягам, нито съм нетърпелив--като ти дойде времето и най-вече акъла, да знаеш -тук съм.
Не думай тъй. Акъла на мен ми стига, колкото толкова, че да не търся като теб разширителен съд, за да го складирам.
Започваш все повече да ми харесваш.