Цитат Първоначално публикувано от зуница Виж публикацията
Като е стока защо ни задължават да я купуваме тая скапана стока...
Задължават ни за добруването на тези, които ни задължават. Не трябва да е така, но е - дотолкова ни стига степента на обществено развитие. Преди точно сто години авторът на "Върви народе възродени" е писал за народа ни и управлението му неща, които и днес са съвсем, съвсем актуални /все едно за 100 години не сме мръднали напред в развитието си/. Например:
"Робът - говорим пак не само за настоящия роб, но и за оня, който макар еманципиран вече от вещественото неволничество, запазил е в душата си рабските инстинкти и влечения, робът не зачита прекалено хуманните закони; той ги нарушава и погазва колчем може да направи това безнаказано.
Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воля - на волята на силните - на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. В закона той вижда произволно надмощие - също тъй както в държавната йерархия вижда организирано самозванство.
Тъй че върховната радост и наслада на роба е да прояви своето презрение към всяко правило, да унизи всеки ред и всеки закон, когато, разбира се, може да върши това безбедствено."
За съжаление, като роби по душа, и днес пресъздаваме същото, като преди столетие. Ще можем ли да се променим - съмнявам се. Не и преди да се сменят няколко поколения и то, ако не се затрием като нация през това време.
Различията ни с едни други общества /накъдето бягат децата ни/ са много и видими. Ето един техен автор, цитирал съм го и друг път:
"Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено." - Айн Ранд
По тази дефиниция сме обречено общество и не виждам да се правят съществени стъпки за преодоляване на тази обреченост. В резултат получаваме управление, образование, здравеопазване, пенсии и т.н. съответни на манталитета ни.