Тук разбиранията ни силно се доближават (може би поради специфично инженерното ни мислене - търсенето на логиката и причинно-следствената връзка между нещата). Има обаче някои интересни факти, които дали неволно, дали умишлено се премълчават. Едно от тях е процеса на заразяване. От самото начало успяха да ни внушат ролята на трите Д (дезинфекция, дистанция, дисциплина) и носенето на маски, като добро предпазно средство. Да, ама не, както би казал Петко Бочаров, ако беше жив. Маските и дистанцията предпазват от капковото заразяване - кашляне и кихане от заразени или болни хора, а дистанцията от два метра подсилва този ефект. Но това е въздушно-капкова инфекция. Какво се случва с издишания от заразен или болен човек въздух в едно затворено помещение? Милионите микро водни капчици (аерозоли) в издишания от него въздух могат да престоят с часове в обема на стаята преди да паднат на пода или по различните повърхности, където те полепват под формата на конденз, но вирусите в тях остават да живеят още доста часове. А незаразените, кото се намират в помещението дишат този въздух, пипат тези повърхности и после неволно докосват носа, устата и очите си. И заразата е готова!!
Но тук има и нещо друго - колко погълнати вируси са необходими за да се зарази един човек? Има понятие - вирусен товар. Той се определя от количеството вируси, с които имунната система може все още да се справи и когато този праг се надвиши, той се заразява и разболява. За всеки човек този праг е различен и се определя от два фактора - насищането на средата с вируси и подготвеността на имунната му система да се справи с тях.
И тук идваме до парадокса - човек трябва продължително да поема малки количества от съответния вирус и имунната му система да изгражда антитела. Това повишава неговия праг на поносимост към по-голям вирусен товар. А това прави и ваксината!!!