Българите били пастирски, но не номадски народ, с дълбоко заложен усет за единство и свобода.
Притежавали висока култура и развита астрономия за цялото население. Френския учен Леонар Де Лесюл е доказал, че тогава Полярната звезда се наричала Тен-гр-и(Тиен(Тян) – Единствената) – Алфа от съзвездието Дракон(3-5 величина), изгряла 2824г.пр.Хр.
Българските империи се изграждали от три части: центърт(Ордосът), ляво крило (солът) и дясно крило (онгът). “Крилата се осмислят от центъра, а той е нмислим без тях”
Йероглифът на българския владетелски род Дуло се разчита като Луан. Лоян се наричала столицата на Династията Джоу (XI-II в. Пр. Хр.), създадена от Източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Старият мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН (Богар) – име от българския етнос. На много китайски гравюри той е изобразяван с жезъл и конска опашка – свещен прабългарски атрибут. Основател на Таоизма, на Дао и Дъ (Път на вселената и нравствен закон). “Най-великата книга на света” – казва Толстой.
Така “Светилата на мъдростта на Китай” е от български произход.
Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Не борба на противоположности, а допълване до Цялото.
Между многото ученици на Лао Дзъ е и Конфуций, който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление, характерно за българските държави. На 96 години Боян напуска Китай, поради упадък на нравите. На границата го карат да пише “ Новите учения “. Той прави това в продължение на три дни, после тръгва на запад и изчезва от полезрението на китайските летописци, за да започнат индийците да пишат за него.
При влошаване на отношенията с българите китайците започват да строят китайската стена (III в.п.н.е.) (единственото изкуствено съоръжение, видимо от Луната), за да спрат набезите на българските конници.
Така българите остават ярки следи в китайската култура.
После “китайският учен” се отправя към Шамбала, откъдето тръгват световните духовни водачи и учители на човечеството. Откъде идва името на тази тайнствена страна?
15000г. пр. Хр. “първата” българска държава се управлявала от Шам – цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронични способности. Това царство включвало днешните територии на Йордания, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. И днес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, както и град Петра, издълбан в скалите, Маунт Небо, където се е подвизавал Моисей и други библейски места. Оттам идват шаманите – хората, които владеят психичните и природни енергии и могат да ги пренасочват по желание. Шаманизмът е най-древната религия на планетата ни и с най-много необясними за съвременната психология феномени. Те смятат произхода си за български, поради което българите са винаги специални гости при тях. “Болъгар е човек, който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде...”- говорят алтайските шамани, обект на специално изследване от НАСА.
Пак оттам е и името Шамбала (големи, много шамани) – страна на север от Индия, с хиляди пещери и тайни според индийския епос. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия, един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата й се наричала Бълг. Оттам е и етнонимът ни: бълг (високоиздигнати) и ари (свободни). В него са заложени корените на вроденото ни благородство и свобода. Учените още спорят около Бактрийското чудо – неизвестния произход на богатата бактрийска култура две хилядолетия пр. Хр. По-късно, на базата на тази култура се създава “внезапно” Кушанската империя, която е доказано българска. Следователно както Шамбала, така и Бактрия са синоними на една и съща страна – България!