Според някои нови проучвания, нашия народ не идва от никъде, а сме местни(траки). Учените смятат, че около 200 г. сл. хр. по нашите земи започва да върлува смъртоносна болест, тогава народа се изнася на север отвъд р. Дунав в района на Украйна и около река Волга (Болга). Там 400 г. на кръстопътя от Азия към Европа точно по времето на великото преселение на народите се случват кръвосмешения с други народи и се оформят днешните българи. Това се случва до времето на Кубрат, който решава да изпрати синовете си по всички краища на познатия свят, а един от тях трябва да се върне в родните земи. Затова след като се връщат по родните земи "бившите" траки започват постоянни битки с Византийската империя, която въобще не е съществувала докато Траките са си стояли на мястото. Както е видно от днешните разкопки всеки се е боял от траките, докато са живели по родните си земи, войниците, а дори и конете им са били покрити със злато, владеели са военното изкуство до съвършенство. Едва около 300-400 г. сл. хр. започва да има сведения, че по нашите земи се появяват римски легионерски селища, но тяхната главна задача е била да отвеждат роби(от останалите тук Траки, все пак е имало хора които са решили да останат по родните земи), с които да попълват армията си. Една от теориите гласи, че дори по времето когато напускат днешна България, местното население е било християнско.


Цитат
