Хубавото на членството в дружество е , че ако имаш добри идеи или мнение по даден въпрос винаги можеш да ги кажеш и да се гласуват , в последствие пък председателите на дадената организация да ги поставят на масата при срещи с властимащите. Ако не си съгласен с нещо пътя е съшият. Когато казах , че със стоене пред клавиатурите и мрънкане нищо не се постига , имах предвид точно това , което Рости каза , че дадената идея или несъгласие с нещо , трябва да бъде правилно адресирана до когото трябва . Политиците не се интересуват от приказки , идеи или недоволства по форумите , те се информират изключително от лидерите на организации в даден сектор. Вероятно и тези лидери си имат косури , но за това пък има общи събрания , където като не си съгласен с нещо може да се гласува , или да се повдигне въпроса за смяна на даден председател, друг е въпросът , дали въобще има желаещи за подобен пост. В шуменската пчеларска организация където членувам масата са хора над 50 години , като тук таме има и по някой по млад колега, но това , което ми прави впечатление е , че никой не се натиска за председателското място , няколко човека на въздраст 65-70 години се занимават с писането на протестни писма , които се обсъждат на събрания с всички. Мисълта ми е , че няма млади хора , които да искат да се включат активно в дейността на една такава организация . Защо ? Защото това е свързано с отделяне на много лично време , заплата няма , тичане по институции ,пътуване между градове , писане на писма и документация , водене на отчети , често даване на пари за общата кауза от собствения ти джоб , популяризиране на пчелният мед и продукти в читалища , училища и т.н и често накрая вместо едно благодаря получаваш плюене и обиди. Забравих да спомена , че между тези задължения трябва да си гледаш и собствените пчели.
И аз искам да се трудя и да получавам нещо за продукцията си и то не даром .Това и правя . Въпросът е когато си се трудил цяла година и накрая нямаш продукция или имаш такава наполовина от това , което ти трябва за оцеляване. Какво правим тогава.