В каква държава? Ами от глупаци по върха. Ще ти дам един пример как може с нищо да се направи нещо. Вземаме едно какво да е село. Над това село има язовир. Този язовир както винаги е зает от някой рибар/рибовъдец, който я плаща наем, я не, че може да е купил язовира. Ако обаче не се е получила тази мушингия, то кмета определя една такса за поене, която сигурно ще е малко солена и кой напоил, напоил. Другите само цъкат с език. В кметството влизат някакви мижави пари. Какво предлагам аз. Кметството да построи канализация до всеки двор в селото и всеки да пои земята си на някаква такса, каквато се определи, но да има за всеки. Този язовир е за това, а не само за някой си. Селото ще полива и ще цъфти като райска градина. Ще има плодове и зеленчуци всякакви. Ще има и в повече което ще се продаде. Колко ще спечели кметството, колко ще спечели държавата, колко ще спечелят хората? А колко ще спечелят всички, ако язовира е под наем, или ако кмета се надява само на таксата, а иначе всичко е пустиня? Та така стоят нещата и с меда. Мислят си, че като вдигат всякакви налози, дават средства само на определени, но в повечето случаи те не са случайни хора и вземайки средствата след това нищо не се възвръща обратно. Кухи бройки, кухи килограми, кухи програми и т.н. кухи сделки. А погледнато отвътре пчеларството е една пустиня. С гладни, болни пчели и пребити от работа пчелари. Тук там някой оазис, но всички знаем що за оазис е. Извинявам се за спама.![]()