Цитат Първоначално публикувано от tsc1 Виж публикацията
А колко е оптималната температура за добро рязане? И колко според теб е разликата в температурите на режещата и нережещата част на жицата? Мисля, че силно преувеличаваш възможността нережещата част да се нагрее до толкова, че да се скъса.
Има и прост начин за управление на процеса, без контрол. Тока през жицата при започване процеса на рязане е такъв, че температурата да е оптимална. Ако приемем че рязането е с постоянна скорост, то нищо не пречи в момента на започване на рязането да започне да се вдига и тока през жицата, за да се компенсира охлаждането. В момента, в който рязането свърши, тока се връща на номиналната си стойност.
Идеята на Корчев също е много добра и лесно реализуема!

PS. Сетих се и за още един начин жицата да реже с еднаква температура - тя да не е успоредна спрямо материала, а под наклон примерно 30 градуеа. Тогава тя ще реже материала последователно по линията на рязане, не изцяло по цялата му дължина. По този начин в материала ще влиза винаги нагрята до оптималната температура жица.
Когато се реже до 5 -6 см фибран, проблема не се усеща. Докато да се охлади реотана, гледаш - парчето отрязано вече. При 15 см фибран, както на мен ми се налага да режа, разликата в температурата е осезаема, като увелича тока, за да запазя скоростта на рязане, жицата извън фибрана започва да се зачервява и се отпуска, ако не се скъса преди това. А не е като да не мога да регулирам тока - източника ми е инверторния електрожен, който има цифрова индикация. Мога да регулирам с потенциометъра много прецизно.