Какъв е произхода на българите?

[nikawr]

Със сигурност не сме славяни!! Това, че сме им дали писменост на славяните, защото сме били по-напред в интелектуалното си развитие, не ни прави автоматично славяни!!...Вижте генотипа на славяните и на българите - преди няколко дни спорих по този въпрос с един съсед..и му казах:" Събери ми 100 рускини и 100 българки, и ми ги размеси....и после ще ги разделя, коя е бг, коя рускиня, с 10% грешка"...славяните са високи, руси, със светли очи, докато ние - българите, сме по-тъмни, по-ниски, даже и по-окосмени - мъжете...жените ни и те са повечето брюнетки, не много високи, с не много дълги крака....откъде сме дошли, и дали имаме изобщо нещо общо с нашата прародина, при положение, че живеем на кръстопът - е съвсем друг въпрос.

Славяни или Траки, кое е вярното название? Някъде бех чел, че в древността такава дума като славяни е нямало, а всички едногенотипни племена са биле наричини с думата траки, а чак по-късно думата траки е била заменена със славяни.
Като пример за това изтъкват племето "склавини", което е другото название на тракийското племе "гети"....

[Иван_Барабан]

Славяни или Траки, кое е вярното название? Някъде бех чел, че в древността такава дума като славяни е нямало, а всички едногенотипни племена са биле наричини с думата траки, а чак по-късно думата траки е била заменена със славяни.
Като пример за това изтъкват племето "склавини", което е другото название на тракийското племе "гети"....

Славяните и траките нямат нищо общо. Траките са живели на тези територии още преди елинските периоди, докато славянските племена са слезли от североизток след IV-V век (поради свръх популация или гонени от викингите).
После се е случило претопяване, каквото по-късно ще стане и с прабългарите.

[nikawr]

Славяните и траките нямат нищо общо. Траките са живели на тези територии още преди елинските периоди, докато славянските племена са слезли от североизток след IV-V век (поради свръх популация или гонени от викингите).
После се е случило претопяване, каквото по-късно ще стане и с прабългарите.

Така са ни учили, но дали е така? Има сериозни изследвания, които показват обратното. Трудно доказуеми са и двете тези.

[Трендафил Дончев]

Понятието прабългари или протобългари е късно въведение, от ХІХ век, с което се обозначават племената на номади с не напълно изяснен произход като етнос, мигрирал от централните части на Азия в Европа.

Не може да се каже и дали българи е епоним /самоназоваване/ или така са ги наричали техни съседи. Хронистите в древността използват различни наименования: утигури, кутригури, скити, хуни. Всички тези неясноти са пречка пред създаване на единна, сигурна и стройна теория за произхода на прабългарите.

Данните за произхода на древните ни предци почиват на легенди, записки на древни хронисти, които могат да се проследят и подредят в полза на някоя от съществуващите теории, археологически находки и антропологични изследвания. В последно време генетиката също се включи в помощ на историците. Коя от теориите е най-близо до истината?

Кратка историческа сводка за прабългарите
Според историка Прокопий в районите около Азовско море и Кавказките планини преди VІ век се намират поселищата на хунски народ, управляван от владетел, който имал двама синове - Кутригур и Утигур. Синовете на този владетел след неговата смърт разделят народа на две части, наречени на двамата сина - кутригури и утигури. Някои историци смятат, че с името българи са назовавани и двете племена, но Източната Римска империя използва отделните племенни имена, защото има различна политика към тях.

През VІ век император Юстиниан е нападнат от едното племе, това на кутригурите. Той подкупва техните роднини - утигури, да ги нападнат в гръб, и така предизвиква междуособна война, която ги отслабва и те стават лесна плячка на своите войнствени неприятели. Около 568 година кутригурите вече минават под зависимостта на аварите, а утигурите стават зависими от Тюркския каганат.

Заради гражданската война тюрките се отдръпват в Азия към 603 година, а утигурите, ръководени от Кубрат и подкрепяни от Византия, нанасят поражение на аварите, след като преди това се съюзяват със своите родственици - кутригури.

Те създават държавно обединение, наречено Стара Велика България, начело на която застава Кубрат. Новото държавно обединение е замислено като надежден тил на империята с приятелски настроен водач, какъвто е Кубрат, получил титла патриций и християнско кръщение в Константинопол, където прекарва ранните си години.

Кои са обаче тези племена и какъв тип население са за земите, където създават държавното си обединение? Хипотези за прабългарите и техния произход.


Тюрска/огурска/ хипотеза
Според тази теория старите българи са тюркски племена, наречени огури. За привържениците на това виждане някъде около 460-470 година огурите навлизат в степните райони на Южна Русия и се смесват с остатъчните хунски племена, създавайки народностна група.

Огурската хипотеза обаче не може да обясни факти като наличието на прабългари около Волга и в Кавказ още от ІІІ век. Другото несъответствие е смесването на народи като българи и хуни, които нямат общи черти помежду си, а това е неприемлива практика в древни времена. Тези предположения са обяснени с факти, които звучат съвсем нереалистично.

Едно от твърденията е, че прабългарите са съвсем малоброен народ, който бързо се претопява почти без остатък от славянските племена. По тази причина не оставя значителни следи, по които да се откриват явни прилики с потомците.

На това твърдение противоречи гласът на здравия разум в лицето на историка Стивън Рънсиман, който изказва предположението, че щом прабългарите са успели да победят една толкова многобройна и добре подготвена армия като византийската, те едва ли са били съвсем малобройна група.

Има и друго противоречие в тази теза - никой никога не е документирал присъствието на хора, наречени огури, в Азия. Нито китайските, нито индийските, нито иранските летописци ги споменават. Претенциите на някои теоретици, че експанзията на племена като хазари, алани, кимерийци, масагети, сармати и скити е всъщност тюркска експанзия е дълбоко невярно. Всички те са ранни индоевропейци според всички изследователи.

Иранска теория
Според иранската теория, която може да се каже, че е в противовес на тюркската, която определя прабългарите като малобройна група, претопена от славяните, прабългарите са представени като високоразвити арийци, които доминират не само като число, но и като степен на развитие над местното население, както романизирано, така и самото ромейско население на империята. Привържениците на тази теория причисляват прабългарите към тохарския или иранския народ, принадлежащ към иранската група на юеджите, скитите, сарматите, аланите, масагетите и бактрийците.

Теория за хуно-алтайски произход на старите българи

Според застъпниците на тази теза протобългарите са част от хунската група народи, които успяват да се отделят от хуно-аварските си роднини по времето на владетелите Гостун, Органа и окончателно при Кубрат и да създадат свое държавно обединение.

Самите хуни са неидентифициран напълно конгломерат от народностни групи, от които по-късно се обособяват авари, тюрки и татаро-монголи.

Съществува и европеидна група хуни, наречени бели хуни, които създават свое държавно обединение в Бактрия. Това прави тази теория много нееднозначна. Коз срещу тази теза е, че нито един хронист, живял през тази епоха в район близък до Китай, не споменава название българи, а хунският съюз е по-скоро огромно обединение на племена и народностни групи, превърнато в огромна протодържава за експанзията към Европа.

Протобългарите имат същата традиция като хуните да извършват изкуствена деформация върху черепа на малки деца, пристягайки главите им с превръзки от лен. Бръснатата глава с кичур на темето е характерна и за старите българи, но също и за други номади сред степите през ранните средни векове. Приликите в определени области на живота или в традициите се оказват недостатъчни за генерални изводи.

Теория за смесения произход
Има и друго схващане със свои застъпници. Те налагат виждането, че прабългарите не са еднородни в расово отношение. Смята се, че етносите в ареала на запад от река Волга се формират над две хиляди години и включват две основни групи от населението: индоевропейци и монголоиди. Сливането на тези две групи е сложен процес, довел до формиране на различни племенни обединения. Те се преливат едно в друго през цялото средновековие. Основен коз на тази теория е възстановката на черепа на боила Мостич, който има изразени монголоидни черти.

Автохонна теория
В последните години набира скорост и последователи теорията за местен произход на прабългарите, които мигрират към района на Азовско море и в по-късен период част от тях се връщат в старите си поселища. Предвид идентификациите на гетите, което е тракийско племе, и тяхната близка връзка с масагетите, които са близки с юеджите, а те на свой ред с утигурите, излиза, че тази теория изобщо не е за пренебрегване. Хипотезата има на своя страна солидна подкрепа от съвременни ДНК изследвания и антропологични проучвания.

Езикът на протобългарите
Един от основните стълбове на изследователите се отнася до езика, на който даден народ говори. Определянето на езика, на който са комуникирали старите българи, може да каже много неща за тях, но всичко около този въпрос отново е само в сферата на хипотезите.

Според някои от съвременните теории, езикът на прабългарите е между тюркски и монголски. Други лингвисти го определят като хуно-български. Смята се, че хуно-българският език се обособява през ІІІ - V век преди Христа. Хуните и прабългарите са говорели един и същи език според тази теория, но той е бил различен от езика на останалите варварски народи.

При идването на тюркските племена през VІ век до границите на Китай хуните и прабългарите вече не са там. Това се вижда от значителните граматични и лексикални различия между тюркски и езика на хуни и прабългари, което подкрепя теорията, че прабългарите са били отделени и в езиково отношение от останалите народи в районите, където се споменава, че са присъствали. Най-вероятно езикът на прабългарите е по-стар от езика на всички други, с които се търси прилика.

[Трендафил Дончев]

Безспорно българите са древен народ. Официално страната ни е призната за една от най-старите държави в Европа. Произходът на самия народ обаче е обвит в мъглата на времето и представлява загадка, над която си блъскат главите учени от цял свят. Има много теории за това какви са били и откъде идват нашите предци. Някои са абсурдни, други звучат смислено. Ето най-разпространените от тях.

Българите са тюрки

Доскоро най-разпространена теория за произхода на българите беше тази за тюркския им произход. Учените предполагаха, че етносът се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш.

Българите са иранци

В последните година все по-голяма популярност придоби теорията за иранския произход на българите. Смята се, че нашата първа прародина се е намирала на територията на днешен Иран и Афганистан. Много учени посочват, че именно там се формирала и първата българска държава – Бактрия или Балхара.

Българите са траки


Теорията, че българите не идват отнякъде, а винаги са живеели по тези земи, набира популярност. В нейна подкрепа в последните две години излязоха няколко генетични изследвания, които показват, че при голям процент от съвременните българи има ДНК на хора, живеели на Балканите преди повече от 6000 години.

Българите са славяни

Тази теория не е толкова разпространена. Тя твърди, че след първите две вълни на Великото преселение на народите земите на днешна България били напълно обезлюдени. В тях се заселили славяните. Дошлите по-късно прабългари били просто поредното славянско племе, идващо от земите на Украйна.

Българите са арийци

В последните години все по-сериозно се дискутира арийският произход на древните българи. Освен езиковите и антропологичните сходства на жителите на България с жителите на Таджикистан, в подкрепа на теорията влиза и ДНК анализът, който показва, че българите са генетично много близки до някои от жителите на Памир.

[Георги 1974]

Безспорно българите са древен народ. Официално страната ни е призната за една от най-старите държави в Европа. Произходът на самия народ обаче е обвит в мъглата на времето и представлява загадка, над която си блъскат главите учени от цял свят. Има много теории за това какви са били и откъде идват нашите предци. Някои са абсурдни, други звучат смислено. Ето най-разпространените от тях.

Българите са тюрки

Доскоро най-разпространена теория за произхода на българите беше тази за тюркския им произход. Учените предполагаха, че етносът се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш.

Българите са иранци

В последните година все по-голяма популярност придоби теорията за иранския произход на българите. Смята се, че нашата първа прародина се е намирала на територията на днешен Иран и Афганистан. Много учени посочват, че именно там се формирала и първата българска държава – Бактрия или Балхара.

Българите са траки


Теорията, че българите не идват отнякъде, а винаги са живеели по тези земи, набира популярност. В нейна подкрепа в последните две години излязоха няколко генетични изследвания, които показват, че при голям процент от съвременните българи има ДНК на хора, живеели на Балканите преди повече от 6000 години.

Българите са славяни

Тази теория не е толкова разпространена. Тя твърди, че след първите две вълни на Великото преселение на народите земите на днешна България били напълно обезлюдени. В тях се заселили славяните. Дошлите по-късно прабългари били просто поредното славянско племе, идващо от земите на Украйна.

Българите са арийци

В последните години все по-сериозно се дискутира арийският произход на древните българи. Освен езиковите и антропологичните сходства на жителите на България с жителите на Таджикистан, в подкрепа на теорията влиза и ДНК анализът, който показва, че българите са генетично много близки до някои от жителите на Памир.

Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил.

„Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия“ Цитата е на Флавий Ариан - очевидно е че Ахил е наричан българин поради скитския му произход.Всички средновековни автори са единодушни че българите са от скитски произход.

,,Да не се бърка със св. Ахил Александрийски и св. Ахил Лариски (неговите мощи е пренесъл Самуил), които са били не воини, а епископи.,,
,,
Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им е приковано към две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар". Според повечето специалисти това е е Ахил - героят от Троянската война.

На другата плочка е бил изрисуван един конник, до когото пишело - „Болгар".

„Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век има данни, че е бил предводител на българи", твърди Александър Мошев.

„Другата възможност е това да е Свети Ахилий - едни ранно християнски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.,,

[Вълчан]

Хайде и мойте "5 стинки": На няколко места съм чел, че идваме от днешния район на Иран. А още по странната хипотеза, която съм чел, че ние сме "деца" на Давид. От някоя от многото му жени. Имаме еврейска жилка!

[Доби]

Произход?
Разказано от бивш от ДС :
Живели сме тук до потопа, който се е случил в черно море, т.е. траки.
Напуснали сме на изток -(в Афганистан, някои знаещи ни приемат като хора с, които имат кръвна връзка).
След успокояване на обстановката в днешна Б-я ние се завръщаме. Старогръцки легенди и предания са с тракийски основи!!!

Ако м-р Дончев има още какво да разкаже ще ми е мн.интересно!

[Трендафил Дончев]

Дванадесетцикловият характер на българския календар и съвпадението на отделни понятия, някъде мнимо, с понятия от тюркския циклов календар сякаш "бетонираха" изказаната още в края на XVIII в. теза за тюрко-алтайския произход на българите. В подкрепа на тази теза се приема и фактът, че българи и хуни почти синхронно се появяват в латинската и гръцка историопис от края на IV и началото на V в. "Хуно-тюркската" гледна точка става толкова хипнотизираща, че голяма част от придържащите се към нея автори полагат огромни усилия по някакъв начин да съгласуват с нея новите факти, които и противостоят, вместо да потърсят деформиращата причина в самата нея. Очакваният езиков материал не идва и от Волжска България. По-голяма част от изследователите приемат, че към XIII в. тамошните българи-мюсюлмани са загубили своя език и са приели огузо-кипчагския. Няма нито един извор, който да сочи какъв е бил литературният език във Волжска България в домонголско време. Между XII-XIV в., език на религията и науката е арабският и най-значимите паметници в ислямския свят са създавани на него.

От времето на първите известия за тях, та до ден днешен българите непрекъснато се наричат българи и разликата между българите от времето на Авитохол, Курт/ Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци. Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес.

Плиний Секунд също твърди, че в Кавказ на чупката към Рипейските планини живеят 300 племена с различни езици и римляните били принудени да "водят делата си" с помощта на 130 преводачи. Ибн-Фахид (IX в.) говори за 72 племена в Северен Кавказ, които не се разбирали помежду си без преводач и пр. Еднозначното свързване на дадена археологическа култура с определен етнос и то по отделно, фрагментарно взети белези, също е ненадеждно, макар че в практиката си археолозите често търсят такива паралели. Затруднения ражда и ранното разпокъсване на българския етнос - още в Средна Азия, а по-късно по пътя към Европа и в самата нея.

В историческите изследвания, с някои изключения (П. Коледаров например), все още рядко се използуват големите възможности на историческата география, а и не винаги е търсен системен подход към наличните писмени източници.

354 г. - Българското име се споменава в анонимен латински хронограф, изграден върху по-стар гръцки оригинал и е запазен в два преписа. Събитията в единия препис достигат до 234 г. и в него българското име липсва. Преписът, датиран от Момзен, А. Куник, В. Розен към 334 г., включва в числото на семитските народи с техните родоначалници и българите. "Ziezi ex quo Vulgares" - Зиези, от който са българите.

422 г. - В 409 г. хуните покоряват аланите, бастарните, а също и германските племена гепиди, вандали, готи, лангобарди и др. и се настаняват в Панония. В началото на V в. българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд и пленяват дъщеря му. Събитието е станало в северните склонове на Карпатите и е отразено от Павел Дякон и Фредегарий. В. Бешевлиев го поставя в 422 г., а за първоизвор сочи епоса "Херварарсага". Тази синхронност с хунското нашествие в Европа дава основание за извода, че воювалите с Агелмунд българи са част от увлечените в хунското нашествие нехунски племена. Любопитно е, че през "хунския период" българите повече не се появяват с родовото си име в изворовия материал за Централна, Източна Европа и Балканите. Когато след смъртта на Атила синовете му се опитват да разделят помежду си съюзените народи "като роби", нехунските народи се разбунтуват под водачеството на бившия Атилов съветник - гепидския крал Ардарих и в 454 г. нанасят съкрушително поражение на хуните при р. Недао. От всички германски племена пръснати в Централна и Източна Европа в най-тесни дружески отношения с българите са гепидите. Фактът, че българите участвуват в разгрома на хунската империя, не се оттеглят с хуните на изток и не участвуват в опитите на Денгизих да възроди хунската държава са едно от сериозните основания да се твърди, че българите не са хунско племе. След разпадането на хунската държава, гепидите създават своя от р. Тиса до Трансилвания и на юг до р. Дунав. През следващите десетилетия българите са чести "гости" на Илирик. Българският летописец е отбелязал тези събития в приписка към превода на Марският летописец е отбелязал тези събития в приписка към превода на Манасиевата хроника с мнението, че в това време българите започват да завладяват свойта си земя. В конфедеративни отношения с гепидите или като самостоятелно държавно формирование, но при всички случаи със свой владетел те се разполагат от другата страна на р. Дунав южно от гепидите.

480 г. - Византийският император Зенон (474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски. Северната граница на империята е открита, което принуждава императорът да назначи в 483 г. Теодорих Амалеца за магистър милитум презенталис в Долна Мизия с център гр. Нове.

488 г. - Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон). Българското присъствие на Балканите вече е почти постоянно.

493 г. - Същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.

498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".

499 г. - Решаваща българска победа при р.Цурта над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която повече не успява да създаде ефикасен контрол над него. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие отсам р. Дунав.

502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус свидетелствуват, че българите вече имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик

504 г. - Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум. Намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.

513 г. - В бунта на Виталиан Тракиецът за защита на православието участвуват хуни-федерати и българи

519 г. - Българите отново нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик. По-късно възкачилият се на престола Юстиниан I (527-565) търси решение на "проблема Илирик" като назначава за стратег отделилия се от Теодорих Мундо.

530 г. - Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол. След триумфа те са зачислени в състава на византийската армия в Армения и Лазика

535 г. - Българите отново се споменават като участници в битката при р. Йатрус.

538 г. - Анастасий Библиотекар пише за ново българско навлизане отсам Дунава под водачеството на Булгер и Дронг.

539 г. - Прокопий Кесарийски свързва появата на комета-знамение с мощно българско навлизане в империята. Обхватът е чудовищен - от Константинопол до Йонийския залив и Адриатика. Завладени са с пристъп, без обсада, 32 крепости в Илирик. Отведени са над 120000 пленници.

546 г. - Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перузия арите във войните си с готите. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перузия (Италия) е било поверено на българина Одолган.

548 г. - От византийска страна в областта Кампания (Италия) военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан. Той губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила.

548 г. - Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография" (кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.

552 г. - Новият главнокомандуващ на византийските сили в Италия - Нарсес, възстановява доверието на българите в съюза с Византия и с тяхна помощ при Б. Галорум нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила

560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набег в Тракия, който стига чак до предградията на Константинопол

567 г. - Аварите в съюз с лангобардите нанасят решително поражение на гепиди и българи в Панония и там установяват центъра на своята държава. Панонските българи стават аварски поданици.

573 г. - Юстин II сключва мир с аварския хаган. Като залог за мира той иска децата на хагана, но военачалникът Тиберий, явно добре познавайки действителната вътрешна конфигурация на властта в хаганата, поискал заложниците да са от децата на "скитските началници" - несъмнено децата на българските вождове.

[Трендафил Дончев]

Българското присъствие вече е било така осезаемо, че те започват да оказват влияние върху снаряжението, тактиката и стратегията за водене на бойни действия от византийската армия. В "Стратегикон"-а на Псевдомаврикий от края на VI в. на конниците във византийската армия се забранява да носят български наметала.

В походите на Балканите българите действуват като поданици на аварския хаган, но явно са се ползували с една твърде широка автономия и са били почти равностойни на аварите като държавнотворен народ. Успехите на главнокомандуващия византийската армия Приск при Сингидунум се съобщават като изгонване на българите от града

595 г. - Авангардът на византийската армия, командувана от Петър - брата на императора, попада на отряд от около 1000 българи, които се движили без предохранителни мерки впредвид мирния договор между империята и аварския хаган. Българите заявили, че се придържат към договора и не желаят кръвопролития. Въпреки това Петър заповядал на авангарда да атакува българите с копия, а след това да ги доунищожи с мечове. Българите се строили рамо до рамо в обичайния си боен ред и обърнали византийците в бягство, след което спокойно се оттеглили, следейки за поведението на противника. Византийският император бил принуден да поднесе извиненията си на хагана за нарушаването на мирния договор. Сведението дължим на Теофилакт Симоката

631/32 г.- Повратна точка в съдбата на хаганата е несполучливият поход от 626 г. срещу Константинопол. Пет години по-късно междуособицата сред управляващата върхушка в хаганата излъчва двама претенденти за престола - аварин и българин. Аварите вземат надмощие и 9000 българи търсят убежище при франкския крал Дагоберт. Благосклонен в началото, по-късно кралят издава заповед пришълците да бъдат избити. Малка група под водачеството на Алцек се отскубва от екзекуцията и се отправя към Пентаполис в Равенската област (Фредегарий). На Алцек е присвоена титлата "дукс". В 663 г. българите търсят мирно убежище при лангобардския крал Гримоалд (662-671). Причините за тази постъпка може би са "неуспеха на Констанс II да очисти Италия от лангобардите" и желанието за единение с българския етнически елемент в Беневент натурализиран по времето на Албоин. Алцековите българи са изпратени при Ромуалд - сина на краля. В Беневент вождът на българите получава титлата "гасталдиус". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон.

От писмените извори за българите, съхранени в латинската и гръцка историография, могат да бъдат направени следните изводи. Необременена от щампи и типични архаизации латинската историография отбелязва българското народностно име още в средата на IV в. От началото на V в. българите са активен участник в етнокултурните процеси обхванали Централна Европа, Апенините и Балканите. Тази първа българска миграционна вълна не ще да е била малобройна. Тя се разлива от Черно море до Горен Дунав и от Карпатите до Илирик и Беневент. По-компактни групи българи усядат в днешна Южна Бавария, Беневент, Пентаполис, Илирик и особено Южна Панония. Макар че в епохата на Великото преселение на народите Панония се превръща в своеобразен разпределителен пункт за пришълците от изток, към различни краища на Европа, самостоятелно или в конфедеративни отношения с други племена и народи (гепиди, хуни, авари и др.) българите устояват и се задържат там без да изгубят етнокултурния си облик до появата на втората българска миграционна вълна. Тя е резултат от хазарския натиск върху Кубратова България. В началото на 60-те години на VII в. северно от р. Дунав се появяват две групи българи, водени от Кубер и Аспарух. По утъпканите пътища на първата миграционна вълна Кубер се отправя към Панония, приема върховенството на аварския хаган и се заселва в Сремската област. Владее "смесен народ", в който освен българското ядро от двете миграционни вълни са се включвали потомци от смесени бракове на пленници и изселници от многобройните варварски набези в Илирик. От "Чудесата на св. Димитър Солунски" научаваме, че тези пленници копнеели за "бащините си земи".

674/75 г.- Кубер повежда своя народ на юг към Македония. Нанася шест поражения на преследващия го аварски хаган и се установява в Керамисийското поле. По това време Византия трудно удържа арабите на изток и се отнася благосклонно към молбата на Куберовите българи за мирно заселване. В следващите години Кубер прави опит да завладее Солун и да създаде своя държава. Централна роля в това рисковано предприятие играе най-довереният човек на Кубер - Мавър, интелигентен, дипломатичен, владее еднакво добре български, славянски, латински и гръцки език. Опитът е несполучлив.

Навлизането на Аспаруховите българи от североизток, минаването им южно от р. Дунав и устройването на Дунавска България подробно и многократно са излагани в родната ни историография. След разчитането на надписите около Мадарския конник историците са почти единодушни, че е имало съгласуваност в действията на Аспарух и Кубер при овладяването на земите южно от р. Дунав и в опитите им тук да пренесат центъра на българския държавен живот.

Значително по-труден за разчитане е хронотопът на българите в Кавказ. Неговото начало може да се смята за неустановено. Първото писмено свидетелство дължим на арменският историк Мовсес Хоренаци (Моисей Хоренски), който се позовава на сириеца Мар Абас Катина за преселване на българи от клисурите на великата Кавказка планина на юг в плодородните полета на областта Басиан южно от Кол (Ког, Кох).

Може би преселението на българите в Армения се дължи на хунския натиск от североизток и е станало при царуването на Аршак II (351-367) или по-вероятно при Аршак III (378-389). Ако към това прибавим факта, че авторът на Анонимния латински хронограф, който явно добре познава народите от Западна Азия и Северен Кавказ почти по същото време поставя българите именно сред този кръг народи, то предложената датировка изглежда твърдо установена. Я. А. Манандян сочи края на IV в. като време, в което живее и работи Мар Абас Катина и така косвено потвърждава датирането на българското преселение в Армения към IV в. В IV в., а може би и много по-рано, в областта на север от Кавказките планини около р. Кубан и Азовско море докъм р. Днепър са обитавали тюркоезични племена известни на византийски, латински и ориенталски автори под общото название "българи". Но освен у Прокопий Кесарийски податки за историята на Мар Абас Катина се съдържат и у Себеос. В уводната част на своя труд той ползва анонимната "Начална история", която от своя страна се опира на историческото съчинение оставено от Мар Абас. Последният там е наречен Мараба Мцурнски. Селището Мцурн е основано във II в. и в IV в. вече е било в развалини след сполетяло го земетресение. Следователно Мар Абас Катина най-вероятно е творил в края на III - нач. на IV в.

В средата на VI в., според В. Генинг и А. Халиков не по-късно от 558 г., тъй като са споменати аварите, но не и тюркютите, Захарий Ритор поставя между народите, населяващи Северен Кавказ и българите (изброените народи са "авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит". Той специално отбелязва, че само българите и аланите са имали градове

След оттеглянето на аварите към Централна Европа в Северното Причерноморие и Кавказ се появяват тюркютите. Между 568-576 г. земите на българи, алани и други севернокавказки народи стават покрайнини на Западния тюркски хаганат. Конюнктурата обаче се променя твърде бързо. Бунтът на Турум-хан (583 г.) и нанeсеното им от персите поражение (588-589 г.) кара тюркютите да се свият почти в старите си граници. През 590 г. гр. Боспор отново е във византийски ръце. Инициативата за окончателното изтласкване на тюркютите от Северното Причерноморие и Кавказ явно е поета от българите, защото през следващите десетилетия започва възходът на оглавената от кан Кубрат Велика България. Византия поддържа изключително тесни дипломатически отношения с Кубратова България и вижда в нейно лице надеждно прикритие срещу налитащите от североизток номадски племена. Тази дипломатическа позиция на империята към кавказките българи не се променя чак до средата на X в. Константин Багрянородни (913-959) в съчинението си "За управлението на империята"(параграф 12)е кратък и ясен: "Знай, че така наречената Черна България може да воюва с хазарите".