Художествената литература, а и изобщо изкуството, е от най- значимите исторически източници - неразумно е да се пренебрегва. Това означава да пренебрегна най- общо казано мнението на обикновенния простосмъртен гърбещ се човек, а да взема предвид становището на .... пак най- общо казано Сюлейман Великолепни. Ами, че така след 100 години ще пишат как Костов, Царя, Доган, Станишев (да не ги изреждам всичките) и Бойко са спасили България от сигурна гибел, а Радой Ралин си е просто творец, какво написал не е от значение за историята. Това е вечното разминаване м/у де юре и де факто - историята, като съхранител на миналото, следва да отрази всички обстоятелства, а не избирателно да си затваря едното окото, защото тази история как нямало робство съответства изцяло на днешните обстоятелства, в които интелектуалната патология и политическата коректност са норма. Де юре българите може да не са били роби, но с това се изчерпва цялото им не- робство - де факто не само имането им, но и самите те принадлежат на империята, а имайки предвид, че завоевателя е с различна и верска, и етническа, и национална идентичност, си представям какви права са имали завоюваните и как въобще не са били роби. За да е обективна, историята трябва да разказва и двете истини, не само да се подчертава какви били българите по документи - документите на османския държавен апарат.

Робът бил онзи, който нямал права - а онзи, който има права само на хартия, какъв е щом не е роб?! Османците са си гледали само своя интерес, а правата на българите са им били от никаква до последна грижа - направили са с тях това, което са искали да направят, не са намерили за изгодно да ги продават по пазари за роби, не са ги продавали.