Цитат Първоначално публикувано от agro Виж публикацията
Да се запази един народ 500 години, ако толкова дълго е бил подложен на асимилация и унищожение, е невъзможно.
Именно - тъкмо това обясних в предния ми пост, че българския народ не се е запазил. След освобождението на тези земи има шепа хора, които са без идентичност, без лидери, без обединяващ императив, без ценности и с минало на роби. Историята ни от тогава до ден днешен е изтъкана само от предателства и тежестта на тази проклета просешка паничка за подаяния отвън - нямаме нищо от онова, което прави от дадена група индивиди, народ с едно общо име. Ние ще доживеем времето, когато ще има повече българи в чужбина, отколкото в България - къде го този народ, българския? Ние сме българи, само формално. Вече в съзнанието и на най- глупавите изплува прозрението, че тука държава няма да стане - защо няма да стане? Защото не сме онези българи, които са били завладени от "толерантните" османци.

Вече живеем във времена, в които можем да обикаляме света по- свободно. Където и да иде човек в Европа ще намери история - ще намери архитектура, ще намери наука, ще намери изкуство, ще види как тези цивилизации и общества са имали развитие, докато там са писали пиеси и симфонии, хората тук са гледали добитък и с това се изчерпва всичкото им битие. Защо се е получило така - нима българите, които са били основен фактор, та цяла Европа се е съобразявала с тях, са били глупави и некадърни? Не - не е това: били са роби, но са имали права, за да плащат данъци и да издържат империята, Османската, не Българската, и именно защото е Османска, не са си мръднали пръста за културно- цивилизационното развитие на местното население.

Виждаш ли сега как те връщам на твоя пост - за това казах, че не ми се пише по този въпрос. Мислиш, че си открил топлата вода и заявяваш "ха осмели се да кажеш на някого, че не е имало робство" - не бива да провокираш така лековато, толкова тежка тема, защото най- напред нямаш смелостта да осъзнаеш, че няма български народ. И не - не те виня за това, защото .... гадно е, но това е истина, която рано или късно ще трябва да си признаем, а не да я заобикаляме на гърба и злочестата съдба на българите, които са живели в робство: това е гавра, макар и в/у паметта на отдавна напуснали този свят хора, но да се настоява, че не били живели в робство, е гавра от най- обидните. За това и така започнах - че се изказвам, като човек. Човешкото в мен, доколкото го има, не ми позволява да отрека робството, на което са били подложени българите.