Не ми се подхваща темата за тази епоха, но все пак няколко думи от мен.
За мен, като човек е обидно и крайно неуместно, историческите събития да се разглеждат единствено и само през призмата на правната система, придържайки се плътно към буквализма на терминологията, с която работи. Да вярно е, че българите в края на този исторически период са имали права, но и е вярно, че в началото са нямали съвсем никакви т.е. били са роби в буквалния смисъл на понятието. Обаче основанието да се говори за робство обхващащо всичките пет века е геноцида, който е извършен в/у българския народ. Въпросът не опира просто до това дали са имали или нямали права. Като всеки завоевател османците са спазвали принципите откакто свят светува - да бъдат избити всички, които на някакъв по- късен етап биха могли да възстанат против тях, съответно ясно е, че фокусът пада най- вече в/у елитите и интелигенцията. И в това отношение уви османците наистина успяват, което е голяма рядкост в световната история изобщо. Де факто те избиват цялата българска аристокрация - приемствеността на всички ... да ги наречем знатни или исторически родове е прекъсната завинаги, с което българската държавност бива безвъзвратно унищожена. На практика именно поради тази причина след освобождението ни внасят княз от Европа - не, че към днешна дата, а още по османско българите остават без нито един наследник на царските фамилии, дори така спрягания Буров не е никакъв аристократ.

Казано с други, доста горчиви думи - България след освобождението, вече няма нищо общо с България преди падането й под османска власт. За това е робство - защото България, като национално самосъзнание, като историческа наследственост, е унищожена. Това днес не е България - както например и Израел не е Юдея. Тези хора, които днес наричат себе си евреи и наследници на Мойсей - живеят в една огромна самозаблуда.

Но да се върна в началото - в правото няма термин обозначаващ тези особености и специфики в историческите събития. Не е коректно правната система да бъде висшия коректив на историята.