И мене ми натровиха семействата

[old_greyish]

Благодаря за хубавите думи. Този път не се ядосах много (жалко е, че почвам да свиквам). Поради тежката зима силните семейства бяха малко 10-15% и за тава и щетите не са непреодолими. Сигурен съм че това се е случвало със семействата и преди също съм сигурен че това се случва и с вас колеги. Мисля така, защото винаги като започнат третиранията на пшеницата и ечемика пчелите стават супер нервни. Разрових малко из нета и се оказа че третиранията на житните въобще не са безобидни. Само след 5 минути търсене открих два вредителя срещу които се пръска яко из цяла БГ - ЖИТЕН БЕГАЧ И ЖИТНА ПИЯВИЦА. Част от комплексните мерки за борба с тези вредители е ПРЪСКАНЕ С ИНСЕКТИЦИДИ ВЪВ ФАЗА НА ВЕГЕТАЦИЯ НА РАСТЕНИЯТА. Ето малко инфо за ползваните препарати:След сеитбата по време на вегетацията може да се използват контактни инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, неоникотиновите и др. Регистрирани инсектициди за борба с ларвите са: АКТАРА 25ВГ – 7г/дka; ВАЗТАК НОВ 100 ЕК – 30 мл/дka; ДУЕТ 530ЕК ( ТЕРАГАРД ПЛЮС ) – 70 мл /дka; ДУРСБАН 4Е – 150 мл /дka; МОСПИЛАН 20СП – 12,5г /дka; НУРЕЛЕ ДУРСБАН - 70 мл /дka; ПИРИНЕКС 48 ЕК - 150 мл /дka; ТЕРАГАРД ПЛЮС - 70 мл /дka; ЦИПЕРФОС 530 ЕК - 70 мл / дka

На пчеларите ЧЕСТИТО.

При тази третиранията се обливат и синорите, които по това време са изпъстрени с цвят и пълни с пчелите ни.

ето и два линка за по-любознателните:
http://nivabg.com/news/rastitelna-za...des-goeze-375/

http://nivabg.com/news/shtom-tsufti-...-nablizo-2765/

Пиявица , дървеница , бегач ( житни ) и хоботник - Април ако е първото пръскане ( при нас в Североизточна България ) , средата на Юни може да е последното . По-принцип , средностатистическият фермер , из моя край , слага инсектицид при всяко пръскане на пшеница . Средата на Май-средата на Юни , този инсектицид обикновено е системен - Хлорпирифос ( Нуреле , Хлорсирин , Агрия 1050 и т.н. органофосфорни ) или неоникотиноид Актара , Протеус , Биская , Моспилан . По разбраните , Април и Май , пръскат контактни инсектициди ( пиретроиди - циперметрин , ламбада , фюри , цитрин макс ) и могат само летяща пчела да бастисат . Най-лошо е , ако земеделеца е некадърен ( баба ми , бог да я прости , ползваше думата " писюрин " ) и не си е извел растителната защита като хората - тогава , във фаза изкласяване ( когато задължително се слага инсектицид при пръскане ) в посева , има цъфтящ хардал ( дива рапица ) , мак и прочие - и се посещава от пчели които могат да бъдат отровени . Рапицата и пшеницата , са най-пръсканите с инсектицид полски култури . Аз поне , където съм питал , казват - Ламбада / Фюри излиза 20-30 ст/дка , що да не си вържа гащите ? .
Апропо , два от препаратите , които сте постнал , са неоникотиноиди - Актара и Моспилан , и никога не са забранявани/ограничавани - нещо повече , в която и агро аптека да отидете , ще ви ги препоръчат горещо .
Гогол , който е постнал преди вас е прав . Всички пестициди са вредни , но , ние се фокусираме върху инсектицидите - а дали сме прави ? хербицидите и фунгицидите нямат репелентно действие - и пчелата ги вкарва в кошера ( отровена пчела не се връща ( уж )) , един хербицид има няколко химични съединения - за прилепител , за противоотрова и за активно вещество - никой не ги гледа щото са само за растения .
Разбира се , винаги го има вариантът , Господ да ви насее слънчоглед , рапица , кориандър или лавандула . И не го казвам да се заяждам , аз за да е ясно че в гората има мечки - сее се ама и се пръска - и човек трябва да е информиран . Твърде голяма част , от пчеларската общественост , може да ви обясни как се работи с Йентеров апарат ама няма хабер какво се случва на къра/окръжаващата среда даваща по-голямата част от добива на мед .

[Niki1313]

В наширят регион започнахме да получаваме SMS-и, коя кооперация с какво и кога ще пръска. Има посочен телефон и лице за контакт. При прозвъняване всичко се обяснява много подробно.

Относно пръсканията на рапицата - разбрахме се с кооператорите да си пръскат рапицата след 19:30. Те се съгласиха, защото и за тях така е по-добре - сутрин рано по-трудно лепне препарата по листата заради росата.

Има се предвид, че карантинното действие на инсектицида е 2 часа и така, като пръскат вечер, значително по-малко се натравят пчелите.

Това което зависи от нас и това което можем да направим е предварителни разговори със земеделците за взаимно образоване и съответно за намаляване на щетите.

[Гогол]

Пиявица , дървеница , бегач ( житни ) и хоботник - Април ако е първото пръскане ( при нас в Североизточна България ) , средата на Юни може да е последното . По-принцип , средностатистическият фермер , из моя край , слага инсектицид при всяко пръскане на пшеница . Средата на Май-средата на Юни , този инсектицид обикновено е системен - Хлорпирифос ( Нуреле , Хлорсирин , Агрия 1050 и т.н. органофосфорни ) или неоникотиноид Актара , Протеус , Биская , Моспилан . По разбраните , Април и Май , пръскат контактни инсектициди ( пиретроиди - циперметрин , ламбада , фюри , цитрин макс ) и могат само летяща пчела да бастисат . Най-лошо е , ако земеделеца е некадърен ( баба ми , бог да я прости , ползваше думата " писюрин " ) и не си е извел растителната защита като хората - тогава , във фаза изкласяване ( когато задължително се слага инсектицид при пръскане ) в посева , има цъфтящ хардал ( дива рапица ) , мак и прочие - и се посещава от пчели които могат да бъдат отровени . Рапицата и пшеницата , са най-пръсканите с инсектицид полски култури . Аз поне , където съм питал , казват - Ламбада / Фюри излиза 20-30 ст/дка , що да не си вържа гащите ? .
Апропо , два от препаратите , които сте постнал , са неоникотиноиди - Актара и Моспилан , и никога не са забранявани/ограничавани - нещо повече , в която и агро аптека да отидете , ще ви ги препоръчат горещо .
Гогол , който е постнал преди вас е прав . Всички пестициди са вредни , но , ние се фокусираме върху инсектицидите - а дали сме прави ? хербицидите и фунгицидите нямат репелентно действие - и пчелата ги вкарва в кошера ( отровена пчела не се връща ( уж )) , един хербицид има няколко химични съединения - за прилепител , за противоотрова и за активно вещество - никой не ги гледа щото са само за растения .
Разбира се , винаги го има вариантът , Господ да ви насее слънчоглед , рапица , кориандър или лавандула . И не го казвам да се заяждам , аз за да е ясно че в гората има мечки - сее се ама и се пръска - и човек трябва да е информиран . Твърде голяма част , от пчеларската общественост , може да ви обясни как се работи с Йентеров апарат ама няма хабер какво се случва на къра/окръжаващата среда даваща по-голямата част от добива на мед .

Колега, не трия нищо от поста ти.За да го прочетат всички още веднъж.Дано да прогледнат.Особено някои.Да прогледнат и да видят нещата в дълбочина,а не само от тяхното минаре.Нарочно използвам последната дума,да помислят.Имаме си наша.След този пост,само гледай зевзеците.Ако се счете от Уважаваните Модератори за спам –ДА СЕ ИЗТРИЕ.