Корабът се сглобява изцяло в откритият космос и по никакъв повод не навлиза в никаква атмосфера. Грешно е да се каже космически кораб, защото реално е подвижна космическа станция. Желателно е да не навлиза в орбита около, която и да е планета заради гравитацията и нуждата да подържа първа космическа скорост (на съответната планета) за да не се разбие. За ускоряване най-вероятно ще се използва гравитацията на слънцето и принципа на прашката.
Реално дори в момента можем да построим такава космическа станция, която да се придвижва до различни планети из слънчевата система или астероиди и да ги изследва, изцяло икономически са пречките това да не се случи. Кой би дал толкова много пари за проект с неясна икономическа полза и тя евентуално ще дойде след минимум 20-30 години.
Не виждам проблем да се използват замразени яйцеклетки и сперматозоиди за разможаване, представи си, че поради някаква причина една голяма част от екипажа загуби своите размножителни способностти, какво правим ? До 10-20 години ще можем чрез генно инженерство да програмираме плода и след като се роди той ще има свойствата, които ние сме му заложили. Ще бъде добър в математиката, ще притежава физика на бодибилдър без да е стъпвал през живота си в фитнес зала, устойчивост на различни болести и т.н.
Нужната ъглова скорост на въртене за да се симулира земно ускорения 9,81m/s^2 е: w=√(а/R)=√(9,81/R) Като R е радиуса. При радиус от 100 метра скоростта ще бъде 0,31rad/s което е T=2Pi/w=20,1 секунди за оборот. При центрофугата ускорението при 200оборота/мин и 1метър радиус на коша ще бъде приблизително: w=2Pi/T= 2Pi*0,3=20,9rad/s ; a= w^2*R=438m/s^2 Което е равно на 44,6G При полвин метър радиус на коша ще бъде 22,3G. Което е 22,3 пъти повече от центростремителното ускорение което ще получава нашата космическа станция.



Цитат
