Тези разсъждения важат за евклидовото пространство. А ако има "Star gate"?
Тези разсъждения важат за евклидовото пространство. А ако има "Star gate"?
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Хубави разсъждения, но изходната ти точка е сбъркана. Ускоряването на един такъв кораб може да става само с 0,15-до 0,25 G. По големи ускорения са невъзможни, заради самата якост на конструкцията на кораба, както и поради мащабите на големината на кораба, респективно големината на самия двигател. В един определен момент, може да стане, кораба да е придатък към двигателя, а не двигателя да е част от кораба и неговите системи. Тука си говорим за системи за поддържане на живот на не едно, а няколко поколения астронавти. Не полет до Марс, за няколко месеца, до година, а за полет до други Слънчеви системи, къде неизвестностите и опасностите са доста по-различни, а и ще бъдат и доста неизвестни. Говорим за поддържащи живота системи, производство на храна и гориво, малки заводи за ремонт и производство на резервни части, места за животни и тяхното изхранване, цели екосистеми и т.н.н.! Говорим и за продължаване на човешкият род от самият екипаж и обучението на новото поколение, за да се продължи мисията! Най близките възможни за живот системи са на около 60 светлинни години. Да има други системи, но там условията на живот са невъзможни или екстремални, което и обезсмисля цялото това начинание! Или може да се окаже, че тръгналите на такова пътешествие, пристигайки там, се срещат с хора, пристигнали преди тях и тръгнали много по-късно, но стигнали или чрез изкривяване на пространството или през тунели на времето или през други системи, бог знае какви!
Хубав ден!
Надали ще се намерят хора, които биха тръгнали да пътуват до съседни слънчеви системи, без преди това да сме пращали успешно кораби до там. :Д
Може човечеството и науката да се развиват с невиждани темпове в днешни времена, но истината е, че такива пътувания са все още в сферата на литературата - и впрочем най- големия проблем, с който се сблъскват учените е, съжителството на хора в толкова ограничено пространство, за толкова дълъг период от време. (; (казано на прост език - психиката им няма да издържи)
"Най-мързеливата система е най-печеливша." - Димитър Павлов
Щом се намират хора за еднопосочно пътуване до Марс съм убеден, че ще се намерят и за пътуване до друга слънчева система. Реално корабът с който ще се пътува до такова далечно разстояние ще трябва да разполага със собствена еко система, ще произвежда храната си, кислорода си, ще пречиства отпадната вода и т.н. Размерът на такъв кораб би била огромна и екипажа ще наброява поне 40-50 души. Самият кораб ще бъде изцяло космически, той няма да има възможност да навлиза в атмосферата на планетите и ще се сглобява изцяло в космоса. Реално това ще бъде една изкуствена мини планета на която ще живеят много поколения. И ако хората които са на този кораб нямат клаустрофобични наклоностти не би имало особен психологичен проблем, оше повече че следващото поколение ще е израстнало изцяло на корабът и няма да има изобщо такъв проблем.
Ами екипажа трябва да е поне от 200 души. Иначе близкородственото смесване, след време ще доведе до доста зловредни генетични изменения. И би трябвало жените да са доста повече от мъжете и да бъдат използвани, като инкубатори, за деца, като се използват замразени яйцеклетки и сперма, от различни хора от земята. Което си е гадно от всякъде, освен ако медицината не е развита толкова, че да има инкубатори за хора! И освен психологичните проблеми, ще има много повече физически проблеми. Космонавтите, летели дълго около Земята, трябва да регенерират с месеци, за да им се възстанови мускулната и костната система. А представете си, какво би станало с мускулите и костите, при полет от десетки години. Човек би станал плужек и на новата планета би било проблем всякакво физическо усилие! Представете си и че тази планета има по силно притегляне от Земното. Примерно един път и половина. Тогава човек тежащ 100 килограма, там би тежал 150 кг., което би било проблем и тук, ако на някой му се сложат едни 50 килограма допълнително, които той да носи постоянно, дори и в съня си! Шокиращ проблем. Затова по филмите гледате едни космически кораби и един диск, които се върти около централната част на кораба. Ами това не е някакво конструктивно решение, а необходимост, за да може центробежната сила, поне от малко, да компенсира, липсата на земно притегляне и да поддържа, до известна степен хората в кондиция!
Това не е вярно. Тази центробежна сила е идеалния заместител на гравитацията и от гледна точка на човешкото тяло тя по нищо не се различава от истинската гравитация.
Това, че международната космическа станция не са я направили да се върти, е направено нарочно с цел изследване на безтегловността и нейното влияние върху човешкия организъм. Иначе няма никакви технически проблеми това да бъде реализирано в един междузвезден кораб, и можеш да бъдеш абсолютно сигурен че това ще бъде направено точно така.
Кое не е вярно??
И с какви обороти и на какво разстояние трябва да е човека, респективно спалнята му, кабинета, офиса, лабораторията и всичко останало, за да е равна тази сила на Земната гравитация???????? И каква якост трябва да има цялата тази система пък, за да издържи на тези центробежни сили и да не се разлети?? И колко би утежнило всичко това конструкцията на кораба??? Сиреч, какви двигатели и какво гориво трябват, за да изведат този кораб от масата на покой, а и след това да го спрат, или вкарат в някаква орбита някъде си?? Виж си центрофугата! Та въртене ще има, но то ще е за да се осъществи някаква сравнително малка и постоянна центробежна сила, имитираща гравитацията, колкото да се води някакъв сравнително нормален живот, а не всичко да си лети на някъде си и да ходиш да го гониш из кораба, да не говорим пък за течностите!
Корабът се сглобява изцяло в откритият космос и по никакъв повод не навлиза в никаква атмосфера. Грешно е да се каже космически кораб, защото реално е подвижна космическа станция. Желателно е да не навлиза в орбита около, която и да е планета заради гравитацията и нуждата да подържа първа космическа скорост (на съответната планета) за да не се разбие. За ускоряване най-вероятно ще се използва гравитацията на слънцето и принципа на прашката.
Реално дори в момента можем да построим такава космическа станция, която да се придвижва до различни планети из слънчевата система или астероиди и да ги изследва, изцяло икономически са пречките това да не се случи. Кой би дал толкова много пари за проект с неясна икономическа полза и тя евентуално ще дойде след минимум 20-30 години.
Не виждам проблем да се използват замразени яйцеклетки и сперматозоиди за разможаване, представи си, че поради някаква причина една голяма част от екипажа загуби своите размножителни способностти, какво правим ? До 10-20 години ще можем чрез генно инженерство да програмираме плода и след като се роди той ще има свойствата, които ние сме му заложили. Ще бъде добър в математиката, ще притежава физика на бодибилдър без да е стъпвал през живота си в фитнес зала, устойчивост на различни болести и т.н.
Нужната ъглова скорост на въртене за да се симулира земно ускорения 9,81m/s^2 е: w=√(а/R)=√(9,81/R) Като R е радиуса. При радиус от 100 метра скоростта ще бъде 0,31rad/s което е T=2Pi/w=20,1 секунди за оборот. При центрофугата ускорението при 200оборота/мин и 1метър радиус на коша ще бъде приблизително: w=2Pi/T= 2Pi*0,3=20,9rad/s ; a= w^2*R=438m/s^2 Което е равно на 44,6G При полвин метър радиус на коша ще бъде 22,3G. Което е 22,3 пъти повече от центростремителното ускорение което ще получава нашата космическа станция.
Твърде много фантастика, твърде малко наука. (:
В което няма лошо де - въображението е също водеща сила, потвърдено от доста учени и откриватели. Но все пак сме много, ама много далеч от подобни пътувания. Преди години вървеше една поредица по Дискавъри, за живота на астронавтите в космоса - ами не е толкова просто и лесно, ич даже. :Д
Към момента е по- вероятно никога да не се осъществят космически пътувания на толкова големи разстояния - тази работа да се пътува поколения наред въобще не е добра идея. Не се ли открие как да се пречупва пространството или изобщо някакъв начин за по-бързо придвижване от точка до точка .... дупе да ни е яко. (:
"Най-мързеливата система е най-печеливша." - Димитър Павлов
От октомври 1983 до април 1984 вървеше сериалът ,,Космос,, на Карл Сейган .
Хайде , да поспорим за - АНИХИЛАЦИЯТА . Сблъсък на материя с антиматерия .
Такъв кораб би доставил космонавтите до мъглявината Андромеда за 9 години , а на Земята ще минат три милиона години .
Струва ли си подобно пътешествие ?
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))