Движението в космоса е интересно предизвикателство!
Добрите варианти са: Със соларни платна, които хващат излъчванията от Слънцето и ракетата се движи. Но с наближаването на края на слънчевата система, какво правим? Там няма слънчев "вятър"!
Или с кораб, които си събира горивото в космоса, най-възможният вариант е Водород. Ускорява го и му придава огромна скорост, изхвърля го като реактивено гориво и кораба се движи. Ускоряването се извършва или чрез използване отново на слънцето, като енергия, или от ядрен реактор, който може да работи с десетилетия, като само му се сменя горивото, или такъв, но вече със студен ядрен синтез, какъвто вече работи в промишлени условия в Русия!
Проблема на всичко е времето за ускоряване и спиране на такъв космически кораб, а не самата продължителност на полета, дори и със скорост близка до скоростта на светлината! Ускоряването и спирането могат, по отделно, да са много по-дълги от един човешки живот, какво остава за самият полет!