На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Знаете ли как се използват семеринги?
Ако двама човека имат по една идея и нея споделят ще си останат само с нея но ако си я споделят и двамата ще имат по две.
Значи остава варианта само отгоре като при автоматичните перални. Правят се перки за сиропа и разбъркването на меда, а когато се вади меда - кошница. Тези два прибора са взаимозаменяеми и ще се сменят в зависимост от функцията. Конструкцията няма да стане толкова тежка, че да не може да се сменя от един човек. А Максим също е прав.
Тази джаджа, която ще носи касетите и пълните рамки с мед, трябва да лагерува горе и долу. Долу освен радиален лагер, трябва да има и опорен (според мен). За семеринга е ясно. За машина 4 в 1 идеята за касети, които се свалят, май е единственото решение. Самият кош ще служи за бъркалка.
Моята идея е за една ос за всички приложения. На нея според нуждите се надява или кошницата или бъркалките. Оста е постоянно закрепена на долното лагерно тяло, като се поставят и семеринги, а горното е лесно разглобяемо за смяна на инструмента (кошница или бъркалки).
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Имам една идея, която мога да я предложа на TSC1, защото аз в момента нямам време да я реализирам. Става въпрос за някакъв датчик, който директно да измерва центробежната сила по периферията на въртящия се барабан. Този датчик изпраща информация на някакъв модул, който директно включва или изключва захранването на мотора на центрофугата. Така отпадат всякакви проблеми с диаметъра на коша на центрофугата или с оборотите, които развива двигателя. Датчика просто мери силата, и когато тя достигне до някакви ниво, изключва мотора. Оборотите бавно започват да намаляват и датчика отново включва мотора. Оборотите нарастват и датчика го изключва и т.н. Получава се един бавен ШИМ, коефициента на запълване на който автоматично отчита всички хардуерни особенноси на центрофугата - мотори, редуктори, диаметър на коша и т.н.
До момента са ми хрумнали 2 варианта за реализация на идеята:
ВАРИАНТ 1. Акцелерометричен датчик, едночипов контролер на батерии и микропредавател, изпращащ на външния модул стойноста на текущата центробежна сила. Външния модул приема тази стойност, сравнява я с някакъв настройваем праг с тригер на Шмид и посредством реле пуска или спира захранването на мотора на центрофугата. Самият датчик е оформен в малка PVC кутийка с литиева батерия, като теглото му е само няколко грама, а размерите са по-малки от размерите на 1 запалка. Монтира се близо до периферията на кошницата.
ВАРИАНТ 2. Датчика на кошницата е механичен и пасивен. Представлява някаква метална пластинка, която се дърпа от натегната пружина. Центробежната сила натиска пластинката и я премества с няколко милиметра по посока към стената на центрофугата, на която стена е монтиран стандартен индуктивен датчик. Датчика управлява реле, което пуска или спира мотора на центрофугата. Регулировката на центробежната сила, при която мотора трябва да се изключи, се извършва посредством болтче, с което се натяга или охлабва пружината на тази пластинка.
Предлагам тези идеи на TSC1, и ако той произведе някакво устройство, аз ще съм първия човек, който ще си го купи.
Всичко това като хардуер е готово! Това е датчика за кошерите! Там има всички тези елементи. Трябва само да се напише нов софруер и да се зареди в процесорчето. Приемниците също са налични и трябва да се вградят в контролера, управляващ процеса на центрофугиране. А контролера е в процес на конструиране и идеята е точно на време!
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Супер. Значи си много близо до реализацията на идеята. Трябва само да се опиташ да я оптимизираш в следните направления:
1. Акцелерометричния датчик трябва да има верния диапазон - например от 1 до 20-30G или дори 50G. Всъщност трябва да си изясниш колко е G-то, при което питите се разкъсват.
2. Датчика трябва да е колкото се може по-малък и по-лек. За батерия трябва да се използва от тези малките парички - напр. CR-2016 или CR-2025.
3. В приемното устройство трябва да има потенциометър за регулиране на силата, при която ще се извършва изключването. Потенциометъра директно трябва да е разграфен в G единици. Така ще можем да обсъждаме на форума колко е най-оптималното G, и то ще важи за всички центрофуги, независимо от техния размер, мотор или обороти.
Ако в приемното устройство има и индикация колко е текущото G, то тогава датчика ще може да се използва дори и при ръчни центрофуги. Тогава пчеларя ще върти толкова силно, щото да постигне например 7G или колкото трябва съгласно обсъжданията във форума.
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))