Е, това пак общи приказки. Ясно е, че който иска, намира начин. Ама се бори поединично. Как ще намери още двайсет поне такива, които по същия начин като него да искат и да намират начин, поемайки риска във всеки един момент начинанието да бъде провалено от някого от колектива, полакомил се за нещо или притиснат до стената от финансови причини? Или поради пазарни флуктуации, като в момента? Мисията невъзможна. Току що приключих една обща фирма,в която купих машини, дадох ги на съдружник, който е компетентен да работи с тях и много авторитетно ме убеждаваше в смисъла на начинанието. Сега, две години по-късно, като наполовина аз изплатих машините, не само, че един лев не съм видял досега от общата ни фирма, ами и накрая, за да си прибера машините, трябваше да платя последните наеми и консумативи, които ортака ми като управител, беше успял да натрупа. Даже сега ми е сърдит, че съм му взел хляба от ръцете, прибирайки си машините. А загубата за мен е огромна - аз няма какво да правя с тези машини и никога не мога да ги продам на първоначалната цена, да оставим банковите лихви, които вече съм платил и продължавам да плащам. Е такава е повечето орташка работа в нашата КМБ.
Знам ли, аз,съвсем начинаещ, като се наложи миналата година да извадя меда от сто пити, не можах да намеря при кого - всеки го е страх да не си навлече някоя зараза. Още отначало пчелари ми казаха, че няма да намеря такъв вариант и се оказаха прави. Така се наложи набързо да се оборудвам с центрофуга, разпечатваща вана с нож, матуратор, тестомесачка, казан за инвертиране и т.н. А ми се искаше да го направя обмислено, с качествени инвентар и машини. Не гледай кооперациите в земеделието - те са още инерция от миналото и тези, които още се крепят или просперират, са обединени всяка около конкретна личност. Броя им с времето според мен намалява, а не се увеличава, по естествени причини.