Островна популация на европейските медоносни пчели в Североизточна
Бразилия, които оцеляват с акара за повече от 30 години.
http://link.springer.com/article/10....592-016-0439-5
Абстракт
Европейските медоносни пчели бяха внесени, на остров Fernando de
Noronha през 1984 г. вече заразени с Вароа деструктор, и от тогава те
са оцелели без каквито и да било мерки за контрол. През 2012 г.,
процентното заразяване на пчели и пилото бяха измерени и сравнени с
миналите записки. Няма значима разлика в нивата на кърлежа между
стойностите, получени през 1996 г. (14 акари / 100 възрастните пчели) и
2012 г. (16.5 акари / 100 пчели). Процентът на акарите, които се
възпроизвеждат в работническите килиики на пилото също не се различава
значително от данните, получени през 1996 г. Честотата на хигиенното
поведение е подобна на данните, получени за устойчивите африкански
популации медоносни пчели. Средна плодовитост леко намаля между 1996 г. и 2012 г., но остава висока. От нашите данни, ние заключаваме, че тези
пчели поддържат стабилни нива на заразяване в продължение на най-малко
16 години. Нивата на заразяване остават високи,за нивата, които биха
били фатални за медоносните пчели в повечето региони на света, но на
острова няма смъртността, свързана с вароатозата.
Abstract
European honey bees were introduced to Fernando de Noronha Island in
1984 already infested by Varroa destructor, and since then they have
survived without any control measures. In 2012, adult and brood
infestation rates were measured and compared to historical records.
There was no significant difference in mite levels between the values
obtained in 1996 (14 mites/100 adult bees) and 2012 (16.5 mites/100
bees). The percentage of mites that reproduced in worker brood cells
also was not significantly different from the data obtained in 1996.
The frequency of hygienic behavior was similar to data obtained for
resistant African-derived honey bees. Average fecundity decreased
slightly between 1996 and 2012, but remained high. From our data, we
conclude that those bees have maintained stable infestation levels for
at least 16 years. Infestation rates remain high, at rates that would
be fatal to honey bees in most regions of the world, but there is no
Varroa-related colony mortality on the island.
Музейни образци разкриват бърза еволюция при дивите медоносни пчели,
изложени на нов паразит.
http://www.nature.com/articles/ncomms8991
Разбирането на генетичните промени, причинени от нови патогени и
паразити могат да разкрият механизмите на адаптация и генетична
устойчивост. Използването на цялата геномна серия на музейни и
съвременни образци, ние описваме геномните промени в дива популация от
медоносни пчели в Северна Америка след появата на ектопаразитния акар,
вароа деструктор. Въпреки че плътността на колониите в популацията на
проучването е същият и днес, както в миналото, се появява голяма загуба
на хапловидово разнообразие, показателни за драстично митохондриално
стеснение, причинено от масивна смъртност на колонии. За разлика от
това нуклеарното генетично разнообразие не се променя, въпреки,че
стотици гени показват признаци на подбор. Генетичното разнообразие в
рамките на всяка пчелна колония, особено като следствие на полиандрия
при майкиките, може да позволи запазването на генетичното разнообразие,
дори по време на намаляване. Тези резултати показват, че генетично
различни пчелни популации могат да се възстановят от появилите се
болести чрез развитие на бърза поносимост, като същевременно се запази
голяма част от постоянната генетична вариация.
Abstract
Understanding genetic changes caused by novel pathogens and parasites
can reveal mechanisms of adaptation and genetic robustness. Using
whole-genome sequencing of museum and modern specimens, we describe the
genomic changes in a wild population of honey bees in North America
following the introduction of the ectoparasitic mite, Varroa
destructor. Even though colony density in the study population is the
same today as in the past, a major loss of haplotypic diversity
occurred, indicative of a drastic mitochondrial bottleneck, caused by
massive colony mortality. In contrast, nuclear genetic diversity did
not change, though hundreds of genes show signs of selection. The
genetic diversity within each bee colony, particularly as a consequence
of polyandry by queens, may enable preservation of genetic diversity
even during population bottlenecks. These findings suggest that
genetically diverse honey bee populations can recover from introduced
diseases by evolving rapid tolerance, while maintaining much of the
standing genetic variation.
Пчеларство без третиране
http://forum.tfbees.net/viewtopic.php?f=2&t=60
И аз но първо трябва да достигна по-голяма броика на семействата и в капаните още рояци по-възможност от диви колонии особено ако ги знаем от години и без прекъсване на жизненият им цикъл са желани гости .Така или иначе ще има загуби и затова винаги трябва бройка в повече.Но всичко с времето си!
....
Много е интересно да се види, че две групи от медоносни пчели, изложени на висок паразитен натиск и подбрани по същите критерии, развиват две различни стратегии за контрол на нарстването на популацията на кърлежа в такъв кратък период от време. Тези резултати са много обнадеждаващи и в подкрепа за естествения подход за селекция като приложима стратегия за борба срещу вароатозата.
https://www.wur.nl/en/newsarticle/Na...echanisms-.htm
Бурзянские бортевые пчелы и варроатоз.
Существование популяции бурзянских бортевых пчел в условиях варроатозной инвазии в течении 10 лет без каких-либо профилактических мероприятий,стабильное увеличение численности бортевых п/с в 1980-86 гг свидетельствует о том,что бортевые пчелы смогли приспособиться к новому паразиту. В 1981-82 гг отмечалось большое число слетов семей из бортей и заселении не жизнеспособных роев,затем это явление стало мало заметным.
В настоящее время по сравнению с доварроатозным периодом семьи пчел в бортях стали несколько слабее ,чаще погибают,больше роятся. Очевидно,сами условия бортевого пчеловодства в сочетании с постоянным совершенствующейся повышенной выживаемостью создают предпосылки сохранения семей бурзянских бортевых пчел в естественном равновесии с новым паразитом.
Подобные благоприятные условия могут сложиться и для других популяций медоносных пчел в местах с незначительным антропогенным влиянием на природные комплексы.
http://kokafenix.blogspot.bg/2013/05/blog-post.html
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))