Ще ви кажа правилният отговор на тези въпроси, но за съжаление това е трудно да се постигне и да се поддържа.

Да, добре е да има хубава изолация на оплодния пункт (5 или дори 10 km), но майкопроизводителя трябва да поддържа в този оплоден пункт поне 10-12 (най-добре 18-20) различни линии майки с гарантирано различни полови алели в собствените си гени. Доколкото всяка една майка притежава по 2 алела в гените си, а всичките известни алели са около 20 (между 18 и 23 според различните източници), то тогава идеалният вариант е 10-11 различни линии с ГАРАНТИРАНО НЕПОВТАРЯЩИ СЕ ПОЛОВИ АЛЕЛИ. Ако тук-там някой алел се повтаря, то тогава линиите трябва да са 18-20.

Няма лесен начин за определянето на това дали две майки имат в гените си различни или еднакви полови алели. Единствения известен начин е да се направи поколение с яйца от едната майка и търтеи от другата (при това поне 10 различни инструментално осеменени дъщери), и ако прошареното пило е 50%, то тогава алелите са еднакви. Ако е 25%, то тогава имат поне 1 дублиращ се алел. Трябва да е 0% във всичките 10 дъщери, за да сме сигурни, че 4-те алела в двете майки гарантирано са различни. И всичко това само за една двойка майки. Ако трябва да се тестват всяка с всяка в затворената популация, трябва да се направят хиляди дъщери (пълно комбиниране * 10), и да се загуби поне 3 месеца време (тоест 1 пчеларска година), за да се открие на кои майки с кои се дублират алелите.

Ясно е, че това не може да се направи от обикновенния пчелар, така че този метод си остава единствено за развъдни и селекционни организации с огромен бюджет, даден от някой друг, а не от самите пчелари.