Цитат Първоначално публикувано от различен Виж публикацията
.......
Това с приятелството винаги ме е дразнело. Хвана се някъде на работа, шефа почва да ми се прави на приятел и да го раздава на лични, тип "ти си ми, като син". Може би това е наследство от социализъма или пък е обичайна черта по нашите ширини, не знам, но е непрофесионално. Работника и работодателя са СЪТРУДНИЦИ, за по- точна дума не мога да се сетя - трудят се заедно. Няма нужда да се харесват, да са приятели, да пият заедно, да имат сходни вкусове и т.н. - деловото, коректно отношение е предостатъчно, другото е излишно и по- скоро пречи. Но деликатния момент е, че са изключително рядкост работодателите, които да са достатъчно интелигентни, за да имат това разбиране - да го имат на практика, не само на приказки - и понеже им липсва, не могат да прозрат какво представлява едно такова отношение, пробват да компенсират опитвайки се да се правят на добри.

Например един от най- най- близките ми приятели е собственик на средноголяма фабрика - всъщност, като се замисля в какво икономическо блато се намираме в момента, може да се каже, че е от най- големите фабрики в България. Фактически е от малкото спасени заводи от миналото - за които разни специалисти все още ни обясняват и убеждават, колко неефективни били, какъв провал, че нищо не ставало от тези заводи и за това фалирали. Ми да дойдат да видят, бившо комунистическо предприятите, как работи на пълни обороти по баш западни стандарти - отопление навсякъде, изолации, хигиена, чистота, работно облекло, 13 заплата, екскурзии в чужбина, бонуси за разни празници, стриктно работно време, има бариера, стане ли 17 часа ти задължително трябва да си вън от тази бариера, прочее вътре има и мини зоопарк, с елени, сърни, пауни, фазани. Единствено столова нямат, но и никой не претендира за такава. Та - преди години така се случи, че я бях закъсал здраво и го попитах дали има някаква работа за мен. Вземе на една машина, обучиха ме за около месец и така - почнах. Ок - но аз си имам своите странности и това не бе работа за мен. Така, че не след дълго напуснах. Е и - нито във фабриката съм се ползвал с някакви протекции, нито съм имал някакви допълнителни бонуси спрямо другите, нито шефа т.е. моя приятел ми е искал доноси. Изобщо нищо - просто делово отношение. По време на работа няма приятели, има КОЛЕГИ - приятелството е извън работно време.

НО - работодателя в България не размишлява така. Той не ти е колега - той ти е началник, пък ти си му подчинен. Чист комунизъм. Местно производство. Което е основното предимство в мисленето на западняка - инак, не че сме по- глупави и неспособни от тях. Хората разбират от колегиалност, а ние тука - бившите роби, доколкото може да бъде бивш, един роб - като видим два лева на задника си и вече не може да се говори с нас: купуваме си някаква супер скъпа кола и почваме да обясняваме, колко е непсраведлива системата към нас, работодателите, пък работниците си гледат кефа ...... в 20 годишни таратайки, които по закон, следва да се спрат от движение.