Основничт проблем в БГ е, че пазарна икономика няма. Има мутренско картелна икономика. Много е трудно да правиш прогнози за развитието на "пазара" за следващия месец, та да не говорим за година напред. В БГ е много трудно да се прави бизнес. Познавам много хора, които години наред работиха и създаваха и в един момент им писна, защото я държавните рекетьори ще ги притиснат за големи "спонсорства под масата", я накоя мутренска групировка ще започне да им диктува докъде могат да се простират с бизнеса, иначе ще ги копаят или пък ще станат подизпълнител, ще свършат работата и накрая ще останат с куп банкови кредити, защото групировката на този или онзи политик е усвоила парите, но "забравила" да се разплати с доставчици и подизпълнители. От години у нас тече доста масирано преструктуриране на капитала и бедата е, че се получава доста голяма концентрация на основния паричен поток към няколко основни групировки, които контролират цялата икономика в страната и този процес протича в разрез с всякаква икономическа логика. На прост език това се нарича мафия. Виждаме как престъпните босове вместо да са зад решетките, се превръщат в медийни герой. Всичко това се гледа и от подрастващото поколение и не е чудно защо престъпността в страната расте. Чувтвото за безнаказаност и корумпираните институции подхранват развитието на престъпния бизнес.
Виждаме че дребния семеен и средния бизнес, който в белите държави генерира 80% от БВП, у нас е поставен на колене. Не че в белите държави няма корупция, но там е в много по дребни мащаби, а хванат ли те с теб е свършено. Тук корупцията е държавна политика и като ги хванат , най-много съда да да ги оправдае и да ги превърне в жертви, че после държавата, т.е. раята, даже и обезщетение да им плати.
Матеев не е съвсем прав, като казва, че чуждите инвеститори ни заобикалят. Напротив. Те идват тук полакомени от евтината квалифицирана и почти безплатаната неквалифицирана работна ръка и фиксирания плосък данък. Да ама това си има и своите негативи. Напоследък около Пловдив доста мащабно се разрастват промишлените зони и това от своя страна доведе донедостиг на квалифицирани кадри. Чуждите инвеститори построиха доста предприятия и решиха че белите роби ще се радват на минималните доходи, които ще им предложат. Да ама останаха неприятно изненадани. Примерно един френски гигант отчаяно търси 200 квалифицирани специалиста, които да работят за 600лв възнаграждение. Познайте колко са намерили при положение, че други фирми предлагат 1800 стартова заплата и не могат да се снабдят с така нужните им кадри. В началото и по-старите инвеститори предоставяха малки възнаграждения, но голямото текучество и огромните средства, които хвърляха за обучение на персонал, който след месец си намери по-доходна работа и изчезне, ги принудиха да преразгледат политиката си. Друг пък нае 100 роми да работят минимална заплата ама сега не може да си намери специалисти по подръжката, защото там е страшна работа. И така опираме до въпроса за качествата на работната ръка. Смея да твърдя че в БГ има добре квалифицирани и съвестни работници и те са преобладаващата част, но когато виждат, че ги третират наравно със скатавките и не дотам съвестните, те рано или късно започват да им подражават. Тогава работодателя пък вика всички са маскари и се затваря порочния кръг. Изкуство е да бъдеш добър работодател и накараш дори и тези не дотам съвестните да спазват првилата на играта.От известно време и аз съм поставен между чука и наковалнята. Трябва да управлявам хора, които не аз съм назначил, и не аз мога да сменя, ако те не ми вършат работа, та на всичкото отгоре и съм най-младия в екипа. Остава ми единствено да извадя козовете от ръкава си, които също са доста ограничени, за да ги накарам съвестно да си вършат работата.Ако те не я свършат то все някой трябва да я свърши и обикновено това съм аз, а нали се сещате какво става, когато се налага шефът да ти свърши работата, защото теб или те е домързяло или си си направил оглушки. Доводи от типа това не се прави така или тази задача няма решение не приемам. Щом аз мога да го направя, значи всеки от тях също може иначе не е за тази работа. Е някой получиха грешки във фиша и то големи грешки, други, които вършеха тяхната работа получиха бонус и сега нещата си тръгнаха по нормалния път. Унас в общия случай работодателите най-напред се отървават от свестните работници, защото за тях те са голям разход. После реват, че останалите са маскари и нищо не вършат, а само искат. Е да ама нали си имал мерцедес, защо го прати в моргата, а си остави трабанта, че разходите за него са почти никакви. Качеството си има цена и много се дразня когато някой ми каже че не може да си намери качествени работници или служители. Качеството струва пари, а понякога много пари, но рано или късно тези пари се връщат.
Матеев е прав за това, че много трудно се работи с хора. много трудно се изгражда добър екип, аз самият съм имал възможността да съм и от двете страни на бариерата и да видя разликата. Реално сега съм принуден да работя много повече (дори и извън определеното работно време) да мисля за проблемите, да не мога да заспя, заото не съм намерил решение за някой проблем, да се ядосвам, затова, че някой не си е свършил работата и с това ми е създал допълнителни проблеми или е предизвикал авария. Много е трудно да се поставиш на мястото на дру човек за да разбереш защо е направил това или онова и да намериш точната причина за поведението му. Трудно е да накажеш някого и да го лишиш от доходи, а още по-трудно е да уволниш. Колкото и да си убеден, че в момента това е бил начина и си изчерпал всички други възможности, пак те гложди, дали не е имало и друг вариант. На главата ти са хора и съдби и не може с лека ръка да махнеш и да успокояваш съвестта си, че този е маскара и си го заслужава. За съжаление БГ работодателите гледат по съвсем друг начин на тези неща. За тях работника е единствено разход и колкото по-малък е този разход толкова по-добре. малко са тези, които гледат с различно око към работниците си. Скоро ми се наложи да ходя до една фирма във връзка с една рекламация. Направи ми много добро впечатление отношенията вътре в екипа и особено между работодател и работник. Естествено се заинтересувах и се оказа, че всеки един от работниците притежава малък пакет акции във фирмата. така той хем е работник, хем работодател и има интерес бизнеса да върви и да се развива. А да не говорим за отношението към мен, въпреки че дето се казва не идвах с добро. Все едно не съм отишъл да правя рекламация, а да купувам. Накрая ме засипаха с благодарности че съм им помогнал да открият бъг във веригата и подаръци(естествено рекламни материали за другите продукти, които предлагат).Ето ви един пример за много добър мениджмънт на фирма и достоверно доказателство, че не всички работници са маскари. На работника му трябва достатъчен стимул за да даде всичко от себе си. Почнеш ли да го мачкаш ти неволно го превръщаш в това, което най-малко искаш.