На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Всички работници всъщност са НЕУСПЕЛИ РАБОТОДАТЕЛИ. Това важи с пълна сила и за ПЧЕЛАРИТЕ, които всъщност едновременно са както РАБОТОДАТЕЛИ (на себе си), така и РАБОТНИЦИ (на себе си). И ако бизнесът им (производството на мед) беше достатъчно успешен, то тогава те щяха да се разрастват и рано или късно щеше да настъпи момента, в който щяха да започнат да наемат външни работници. И тогава щяха да започнат да пеят друга песен, след като видят, че работника им:
1. Не работи толкова всеотдайно, колкото го правят самите те
2. Скатава се
3. Безотговорен е, като с това им нанася директни финансови щети
4. Крадлив е
5. Не иска да работи повече от 8 часа
6. Не е доволен от заплатата си, колкото и голяма да е тя
7. Носи фалшиви болнични тогава, когато има най-много работа (в активния сезин)
8. Иска си годишната отпуска тогава, когато има най-много работа (в активния сезон)
9. Претенциите му нямат край (изчетете всички стари постинги в темата)
10. Понякога тези претенции граничат с наглоста
11. Има още много, но ви оставям удоволствието сами да го видите това, когато го пробвате
И тогава новоизлюпеният работодател започва да си скубе косите и да се чуди какво да направи. Сам не може да се справи с работата, но пък ако ползва работници, те ще го доведат до просешка тояга, и ще го вкарат преждевременно в гроба от непрестанни нерви и главоболия. Алтернативи няма, освен да се опита по някакъв начин да стегне трудовата дисциплина, но това автоматично ще го направи ОМРАЗЕН КАПИТАЛИСТ, ЕКСПЛОАТАТОР, ПЕЧАЛБАР и поне още 100 други несправедливи и обидни думички, измислени от капризния и мързелив работник.
Та накратко това е генезиса на взаимоотношенията между работодател и работник. Работодателя в общия случай е бил и от двете страни на бариерата, така че е много наясно с техните плюсове и минуси. Работника обаче разсъждава едностранно, защото така му оттърва, и това всъщност е основния проблем на всички общества (всички обществено-икономически строеве).
И този проблем винаги ще го има, защото винаги ще има нужда от началници и подчинени. Просто няма как по друг начин да функционира едно общество.
Събере ли се на едно място група от поне двама човека, веднага възниква нуждата да се определи кой ще е началник и кой - подчинен. И веднага започват проблемите, зависта, класовото разделение, незаслужените обиди и измислените идеологии от подчинения, който си мисли и си въобразява, че по-добре би се справил като началник, въпреки че няма необходимия ценз, знания или опит. Но понеже никой не го избира като началник, защото всички виждат, че е некадрен, и той започва да злобее по отношение на началника, като го обявява за глупав, прост, тъп и всякакви други подобни измислици с една единствена цел - да подобри собственото си самочувствие, защото другите (избирателите) не го правят това.
И тука вече се активира манията да обвиняваш други хора за собствените си провали. Просто мозъка трябва да го направи това, иначе ще изпадне в дълбока депресия. И започват да се търсят виновници - държавата, обществения строй, законите, началниците, работодателите и т.н. И мозъка започва сам да си вярва, че наистина всички други са виновни, а не той самия. Просто защитна реакция, която много добре е описана от психолозите. Мозъка се изолира от външния свят и от реалноста, и започва да живее в един измислен от него си свят, в който нещата са така подредени, щото да има душевен мир и комфорт. Да, всички са ми виновни. Да, аз съм единствения честен, справедлив и трудолюбив на този свят. Всико останали около мене живеят с една единствена цел - да ми пречат да правя това, което искам.
Темата сякаш е безкрайна. Оформиха се два лагера както се очакваше и се казаха много истини и от двете гледни точки. Успявам да разбера мирогледа и на едните и другите защото съм бил и в двете житейски ситуации. За съжаление и работниците и работодателите в БГ трябва да извървят още доста дълъг път за да достигнат ниво на работа при което са си взаимно полезни. Към днешна дата подкрепям по скоро страната на Матеев но с големи резерви, защото много генерализира, това не е правилно. Аз съм сигурен, че при него работят и съвестни хора които са двигателя на бизнеса му и ако признае това то позицията му ще заслужи уважение дори от опонентите в този спор.
Да си призная аз съм един "провален" работодател. Над 15 години развивах бизнес и наемах хора. За съжаление трябва да кажа, че бизнеса вървеше въпреки тях с цената много нерви и труд от моя страна. Цялостната постановка на трудовото законодателство в БГ ме беше превърнало в един момент в заложник на собствените ми работници към които направих грешката да съм абсолютно изряден от към закона. В един момент се стигна до там че те осъзнавайки колко големи права имат и колко са вързани моите ръце започнаха да безчинстват. Свестните веднага избягаха защото не искаха да се забъркват с останалите заиграхме на котка и мишка, а играта беше сложна защото всички бяха МОЛ и имаха пряк достъп до пари. Това им изигра и лоша шега един ден. От тогава реших да правя такъв бизнес, че да имам колкото се може по малко работници. Постепенно прекратявах дейностите с които се бях захванал като от всички приключих на относително добра печалба и в точния момент. Сега съм щаслив че си върша всичко в рамките на семейството и се чуствам ОК.
Здравейте г-н Матеев,не знам юридическии законово дали е обосновано, но защо не сключвате договор с условие да няма отпуска през активния сезон. Най вероятно ще загубите някои от работниците си, но примерно едно от нещата, които ви дразнят ще отпадне.
Да, напълно си прав. Повечето работници си вършат работата съвестно и честно. Единици са тези, които създават проблеми, но те са достатъчни да провалят бизнеса на всеки един работодател. Това обикновено са работниците, на които претенциите им са се издигнали до ниво на откровенна наглост. Има такива постинги по-назад в тази тема (напр. #354).
Ще ви кажа накратко и за психологията (генезиса) на НАЧАЛНИКА (няма значение какво му е нивото в йерархията - най-ниското или най-високото). Началника в общия случай си има МИСИЯ или ЗАДАЧА, спусната му от началника от по-високо ниво. Винаги има по-високо ниво дори и за най-големите началници. В бизнеса най-високото ниво е ПАЗАРА, а в държавното управление - МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ.
Та всеки един началник си има друг началник, и той му спуска задачи (мисии). Всяка една от тези задачи (мисии) или трябва да бъде изпълнена, или край с ролята ти на началник. Та това е дилемата на всеки един началник - "или изпълнявам спуснатите ми задачи (мисии), или падам на дъното на обществото и се превръщам в простосмъртен работник". Тази дилема всъщност ПРИНУЖДАВА всеки един началник да се държи като НАЧАЛНИК, и стриктно да изпълнява спуснатите му отгоре задачи (мисии). Независимо колко добър, честен и съвестен е бил преди да стане началник, поемайки ролята на началник той е ПРИНУДЕН бързо да се адаптира към тази роля и да започне да я играе ПО ПРАВИЛНИЯ НАЧИН, иначе сбогом с тази роля - тя ще бъде дадена на някой друг.
Та началниците също мразят своите началници, но когато трябва да избират чия страна да заемат - тази на подчинените им или тази на техния началник, те избират СЕБЕ СИ, тоест ИЗБИРАТ ДА ЗАЕМАТ СТРАНАТА НА СОБСТВЕНИЯ СИ НАЧАЛНИК. Та това е и генезиса на самото УПРАВЛЕНИЕ. То предполага, че всички началници от по-ниските нива на йерархията на пирамидата стриктно изпълняват спуснатите отгоре задачи (мисии) на по-големите началници и ТОВА НАИСТИНА СЕ СЛУЧВА В ЖИВОТА. Това е и причината системата все пак да работи, въпреки че ВСИЧКИ Я МРАЗЯТ.
А сега нека да разгледаме как началниците изпълняват задачите си. Под себе си те имат група от подчинени, които трябва да ги организират да работят СИНХРОННО, за да бъде изпълнена поредната задача (мисия). И наистина повечето подчинени работят синхронно и изпълняват възложените им задачи, но винаги има ЧЕРНИ ОВЦЕ, които са малък процент от подчинените, но които са достатъчни да провалят цялата задача. Напил се, не дошъл на работа, откраднал нещо, счупил нещо, блъснал някое МПС, умишлено повредил някоя производствена машина, направил пожар, направил наводнение - възможните гафове са хиляди и е достатъчно само един човек да ги предизвика (волно или неволно), и това ще провали изпълнението на цялата мисия (задача).
Провалена мисия - провален началник, провален началника над него, провалени всички началници от цялата пиранида, провален бизнес, провалена държавна политика и т.н. И всичкото това може да се случи заради един единствен работник с грешно мислене, а от там и грешни умишлени (или неволни, но безотговорни) действия.
Съвременните фирми и/или организации са СЛОЖНИ МАШИНИ, при които много често се случва една единствена ДЕФЕКТНА ЧАСТ да доведе до лоша ряабота на машината или дори до пълното и спиране. Не дай си боже дефектните части да са повече на брой - тогава РЕЗУЛТАТИТЕ СА НЕПРЕДСКАЗУЕМИ. За съжаление в България благодарение на народопсихологията точно това се случва - има сравнително голям брой ДЕФЕКТНИ ЧАСТИ, които закономерно са довели до много лоша работа на фирмите, държавните институции и всички останали организации на хора (дори и пчеларските). Да, процента на дефектните части може да е сравнително малък на фона на всички останали части, но щетите, които те нанасят на цялата машина, СА ОГРОМНИ.
И началниците от всички нива отчаяно се борят да съхранят работоспособноста на машината, предприемайки понякога наистина отчаяни действия по ръба на закона. Няма как - те се борят за собственото си оцеляване, ежедневно припомняйки си дилемата - или аз, или моите подчинени. И колкото и да са били добрички преди да станат началници, ролята им на началници и действията на подчинените им са ги ПРИНУДИЛИ ежедневно да измислят нови и нови методи как да поддържат машината работеща. Не знам кой какви методи е измислил, но повечето веднага се сещат за глоби, наказания, уволнения и всичко останало, на което сте свидетели. Някои (по-добрите) се опитват с молби или с някакви мотивации да решат проблема, но те бързо бързо се провалят, и след уволнението им тяхното място се заема от по-коравосърдечни, които със здрава ръка и по-голямо безсърдечие успяват да овладеят положението.
И този при генезис на начилниците всъщност се извършва една СЕЛЕКЦИЯ, при която на постовете си се задържат само НАЙ-КОРАВОСЪРДЕЧНИТЕ и тези, които пипат СЪС ЗДРАВА РЪКА, без да се съобразяват с капризите на подчинените си.
Цялата логика на цялата система неминуемо води до това - ръководните постове да се заемат от КОРАВОСЪРДЕЧНИ ХОРА, които в същото време са СТРИКТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ на волята на по-големия началник. Винаги е било така и вероятно винаги ще бъде така, независимо какъв обществено-икономически строй си измислим. Винаги ще ни управляват СИЛНИ, ВОЛЕВИ и КОРАВОСЪРДЕЧНИ ЛИДЕРИ, като основната причина за това са именно нашите ДРЕБНИ ТАРИКАТЛЪЦИ, които при някои наши колеги достигат до ниво на ОТКРОВЕННА НАГЛОСТ.
Та това е моята теория. Всичко е взаимосвързано и за всяко едно действие или поведение си има ПЪРВОПРИЧИНА, има си и ПОСЛЕДСТВИЯ, които неминуемо ще се случат. Всеки един добър и честен пчелар ако стане някакъв лидер или ако заеме важен държавен ръководен пост, самата система и поведението на подчинените му ЩЕ ГО ПРИНУДЯТ ДА СТАНЕ ЛОШ, и ако не е достатъчно лош, системата ще го изхвърли, и неговото топло място ще се заеме от друг, ОЩЕ ПО-ЛОШ, който вече ще има шансовете да се задържи на поста дотогава, докато бъде достатъчно лош, щото да държи под контрол подчинените си.
Замислете се за всичко това, което го изписах в този дълъг постинг ......... Опитайте се да си представите какво бихте предприели, ако имате подчинени, и те ви правят номера напук на вашата воля и на волята на вашия началник ..... Дилемата е ясна - или намирате начин да ги държите под контрол, забравяйки за чистата си съвест, или напускате поста и се връщате на дъното на обществената йерархия.
На вълка затова му е дебел врата ,щото сам си гледал работата
Аз ежедневно се разкъсвам между дилемата да бъда добър с хората (работниците) и в същото време да се спася от фалит. И вече 30 години търся разумния баланс между тези две крайности. И не съм го намерил до ден днешен. Безкрайно добър не може, защото ти се качват на главата. Започвайки обаче да се опитваш да стягаш нещата с трудовата дисциплина, веднага ставаш лош в очите на хората. Веднага се сдобиваш с врагове, които не пропускат случая да ти направят някоя умишлена мизерия или да те оплюят в публичното пространство например.
Нима не е същата история и с пчеларското лидерство. Колкото по-добър лидер се опитвам да бъда, толкова по-лош ставам в очите на някои хора, и те не пропускат да си отмъстят под една или друга форма.
Нима не е същото и във форума. Колкото повече ред искам да има, за да може форума да е полезен за пчеларите, с толкова повече врагове се сдобивам, и толкова повече започват да ме плюят в публичното пространство.
Няма как да го разберете всичко това, докато не го пробвате и сами не се убедите в правотата на думите ми ........
Ако човек иска да е добър и да е полезен на колкото се може повече хора, трябва да е готов на саможертва да стане "лош" в очите на някои от тях. Подобни мисли имат в главата си всички началници и лидери без изключение. Те знаят за неща, които ние не ги знаем, но няма как да обяснят логиката на решенията си на хора, които като коне с капаци вярват на собствените си самозаблуди. Съжалявам за казаните думи. Не трябваше да ви ги казвам, но как иначе да ви обясня, че всичко случващо се по света и у нас си има логика, която задължително и неотклонно води събитията към това, което вече се случва. И част от случващото се е това, че властимащите бързо бързо стигат до извода, че някои от нещата НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВАТ НА ПОДЧИНЕНИТЕ, защото те от позицията на собствената си камбанарийка НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРАТ. Нещо повече - ЩЕ ГИ ИЗТЪЛКУВАТ ПОГРЕШНО, и така ще налеят масло в огъня, който сами са си запалили поради незнание и некомпетентност.
Самият аз вече съм на етап, на който вече много внимателно обмислям кое да ви го казвам, и за кое да си замълча. Самата система (самите вие и отношениято на някой от вас) ме прунудихте да го правя това. Кажете ми колко дълго време съвеста ми ще продължава да е чиста, след като вече умишлено крия информация от вас? И аз ли найстина съм виновен, или отношението и реакцията на някой хора от форума към честнои своевременно поднасяната информация.
Това е едно от разрешенията на дилемата ЛОШ НАЧАЛНИК или КАПРИЗЕН РАБОТНИК. Просто сам си ставаш началник и си правиш каквото си искаш. За съжаление обаче ако всички го направят това, обществото ще се разпадне и ще се върне в първобитно-общинния строй. Причината е чисто производствена - единичен човек НЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕЖДА СЛОЖНО ИЗДЕЛИЕ. Ще се наложе да се върнем на първобитно ниво, при което в селото има един шивач, един обущар, един пчелар, един кравар, един овчар и дотам. Сбогом на високотехнологичните изделия, сбогом на живота, който сме го свикнали да го живеем.
Ще се появят банди, който ще ни малтретират, но няма да има полиция да ги спре. Ще се появят завоеватели, но няма да има армия да ги спре. Ще има изнасилвания, кражби и убийства, но няма да има съдебна система, за да се справи с хората с болно мислене в селото. Няма да има образование, леки коли и пътища за тях, хладилници, телевизори, GSM-и и всичко останало.
Не забравяйте:
Цялата порочна система, в която живеем, и която вие с кеф критикувате, се дължи именно на факта, че има много на брой НЕОРГАНИЗИРАНИ РАБОТНИЦИ, всеки със свое РАЗЛИЧНО ВИЖДАНЕ по всеки един въпрос, но има и НАЧАЛНИЦИ, който са изградили УПРАВЛЕНСКА ЙЕРАРХИЯ, посредством която вече става възможно РАБОТНИЦИТЕ ДА БЪДАТ ОРГАНИЗИРАНИ ТАКА, щото да се произвеждат СЛОЖНИ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗДЕЛЯ.
Искаме ли високотехнологични изделия, ще трябва да се примирим с факта, че едни хора ще бъдат НАЧАЛНИЦИ, а други - ПОДЧИНЕНИ. И в коя група ще попаднете зависи само от вас самите и от вашите лични разсъждения и действия.
В заключение ще кажа нещо много важно, което се надявам да достигне до съзнанието на всички:
Всеки път, когато решите да критикувате някого за нещо, което според вас не е редно, опитайте се преди това да се поставите на негово място и да видите нещата през неговите очи и от позицията на неговата камбанарийка. След това се опитайте да намерите по-добра и по-разумна алтернатива, като прецените какви ще са последиците от тази алтернатива. И тогава може би ще започнете да осъзнавате ГОЛЯМАТА КАРТИНА, а не личните ви желания, които в повечето случаи са продиктувани от егоистични подбуди.
Задайте си въпроса какво би станало със света и с обществото, ако всички започнеха да правят това, което го правите и вие. И може би тогава ще осъзнаете колко много от вашите мисли и действия могат да доведат до гибел на обществото или дори на цялото човечество, ако всички започнеха да правят като вас.
И въобще опитайте се да разграничите егоистичното мислене, от което по презумпция страда всеки един от нас (нали сме хора), от мисленето за цялото общество и за неговото бъдеще.
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))