За тази година по план исках, да увелича семействата.
Започнах да поготвям инвентара от рано, но годината ме изненада и се оказах неподготвен.
Не стига инвентара, не мога да смогна, на моменти много ми се искаше, да стана работодател на двама души, но като се сетих, че не мога да им платя и мерака ми се изпаряваше.
Зора беше голям. Нямаше почивка. Абе голям зор.
Сега като знам, че не дължа нищо на никого – Кефа е голям:
1. Не ми се налага да шикалкавя
2. Не ми се налага, да обвинявам хората които са ми помогнали, в това че били по-некадърни и по-мързеливи от мен.
На моменти съжалявам, че не съм по-нагъл и по- безскрупулен, но си казвам „Народопсихология” и ми минава. И кефа е голям
П.п. Измислената сложна дума - „народопсихология”, я употребявам с ирония. Аз мисля, че всеки има глава на раменете си, което пък му придава индивидуалност / хората не сме стадо овце /и всеки трябва да си носи отговорноста, а не да се оправдава с другите.