Ще ви дам един много груб пример, който може би ще внесе малко светлина по въпроса. Но за да не ми се сърдите, искам да обявя, че ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е ЧИСТО СЛУЧАЙНА.

А сега представете си, че вие сте овчар, и вашата задача е да пасете едно стадо с овце. Овцете ви са гладни и мършави, а съществуващото пасище е изядено до дупка - няма дори и един стрък неизядена трева. Овцете блеят жално и милно и гледат овчаря в очите, молейки го да ги заведе на друго пасище. Овчаря го мързи да направи това, но пък от друга страна ако умори овцете, неговия шеф ще му разкатае фамилията.

И такааааааааа .......
Овчаря с нежелание прибира кавала, надига се от сянката, на която е лежал, и с бавни стъпки се запътва към съседното пасище, псувайки деня, в който е решил да стане овчар. Да, ама съседната поляна е малка, и на нея няма място за всичките овце. Няма и достатъчно трева, защото кравите на неговия колега-кравар вече са я опасли. Няма и друга трева в региона, а пък ако решим да чакаме да порастне отново, повечето овце в стадото ще измрат.

Ами сега ...... ? Какво трябва да се направи? Овчаря започва да се чеше зад врата и да се опитва да използва мозъка си - нещо, което не го е правил в последните 20 години. Свиква на съвещание други овчари от региона, и за да му е чиста съвеста, кани на съвещанието и 2-3 овце. Не че ще се вслуша в тяхното блеене, но все пак нали трябва да демонстрира "висша справедливост".

На съвещанието овцете поставят ултиматум, искайки не една, а 10 поляни с прясна и свежа трева. Овчаря си го премества от единия крачол в другия, и отегчено се разпорежда на овцете всичкото това да го напишат в писменна форма и да го представят на следващия ден на обяд (до 12:00 часа). Овцете започват да се съвещават и не спят цяла нощ, а овчаря през това време си бара топките. Куците и сакатите овце започват да твърдят, че те са най-онеправдани, и че поляната е само за тях. Техния най-силен довод е, че качествените овце трябва първо да умрат от глад, или също да станат куци и сакати, за да бъдат допуснати до поляната.

Това обаче не устройва качествените овце, и те се отделят в отделна групичка, в която започват да си изтъкват заслугите - коя колко вълна или колко мляко е дала на овчаря, и как овчаря трябва точно нея да пусне на поляната, за да може и за в бъдеще да му дава вълна и мляко.

Овчаря в това време продължава да си бара топките, и да си мисли, че така или иначе на всички овце мястото им е в кланицата, но все пак трябва да вземе важното решение кои овце на другия ден ще пасат на поляната и кои ще се запътят директно към кланицата много по-рано, отколкото им е времето.

Какви са изводите от тази измислена история, която няма нищо общо с действителни лица и събития?

Амиииии ............
Извод 1: Не е лесно да си овчар.
Извод 2. Всички овце рано или късно завършват жизнения си път в кланицата.
Извод 3. Ако някоя овца все още има потенциал да бъде стригана или доена, утре ще бъде допусната до поляната.
Извод 4. Всички останали овце - ходом марш към кланицата.
Извод 5: Овчаря непрекъснато си го мести от единия крачол в другия и периодично отпива от 60 градусовата ракия заедно с приятеля си кравар, който има същите проблеми и ги разрешава по същия начин.
Извод 6 и най-важния: Не им е работа на овцете да решават кога ще им дойде реда за поляната или за кланицата.

И последния извод: Местенето от единия крачол в другия в повечето случаи разрешава всички възникнали проблеми.