По принцип всички видове закони, наредби, укази, в това число и тези за разпределение на субсидии или финансови помощи, се пишат за ДОБРОНАМЕРЕНИ ХОРА (изпълнители или бенефициенти). Ако някой не е добронамерен и реши да прави злоупотреби или престъпления, законите ще са последното нещо, което може да го спре. Нали знаете - убива не оръжието, а човека, който го държи.

При това положение е хубаво да се обсъжда справедливостта на даден закон, наредба или разпределение на пари, но не трябва да се прекалява с вкарване в текста на клаузи за борба със злоупотребите, защото начините за злоупотреба са хиляди. Нали не искате всеки един закон да се състои само от 10 члена по същноста му и после от още 1000 члена за превенция и наказания на евентуалните възможни злоупотреби. Ха-ха ..... дори и това да се случи с 1000-та члена, пак никога няма да сме сигурни, че който иска да злоупотребява няма да намери 1001-вия начин за злоупотреба.

Специално за пчеларските пари, каквито и да са те по произход, повече от ясно е че винаги ще има пчелари, които веднага ще започнат да мислят как да ЗЛОУПОТРЕБЯТ С ТЕЗИ ПАРИ. И причината няма да е в парите или в начините за разпределение, а в болната и престъпна психика на тези пчелари.