През живота си съм пробвал поне 100 различни метода за мотивация на работниците, и мога да ви кажа кой от тях действува и кой - не. Накратко ще спомена някои от тях:

1. Фиксирана месечна заплата, а количеството свършена работа зависи от съвестта на работника. Това е възможно най-лошия метод. При него 90% от хората започват да се помайват и да не работят. Единици са тези, които работят съвестно, бързо и качествено.
2. Заплатата зависи от броя на отработените часове. Има минимален задължителен брой часове съгласно кодекса на труда, а останалото е по желание на работника. При този метод част от работниците наистина желаят да работят допълнителни часове, за да си изкарат "нещо отгоре", но говорим например за 30% от хората. Останалите това не ги интересува.
3. Слагане на норма за свършената работа. Лош метод, защото повечето хора не си дават зор да изпълнят нормата, и започват да измислят хиляди причини и оправдания защо нормата не е изпълнена. Мога да напиша енциклопедия с оправданията, които съм чувал.
4. Заплащане на свършена работа - това е най-силно мотивиращия метод, но пак за определен процент от хората. Преди време когато правехме шампоани, технологията и времето позволяваха за 1 смяна да се произведат 4 варки. Бъркачите (така ги наричаме) се носеха като народна песен и работеха едвам едвам, въпреки че имаха едни от най-високите заплати. Висял съм по цели нощи, за да им покажа и докажа, че могат да се правят по 5 или дори по 6 варки, но бройката им пак падаше на 4, когато ме нямаше. Нещата коренно се промениха, когато обявихме, че заплатата им не е фиксирана, а е на брой варки. Същите тези хора започнаха да правят по 5, 6, 7 и повече варки. Сами започнаха да си оптимизират времето, маршрута, сами си разпределяха задачите кой да носи това или онова, кой да разпъва маркучи, кой да командва машините, помпите и т.н. За около месец се достигна до ситуация, в която редовно правеха по 12-13 варки, а рекорда доколкото си спомням беше 15. Трябваше да ги видите как всичко го правеха на бегом и как си комуникираха в движение, за да оптимизират използването на всяка една секунда от смяната си, защото след тях идваше друга сменя с друга група бъркачи, също надъхани да работят на бегом 8 часа без нито минута почивка.
5. Има и още един вид мотивация, която е по-силна дори и от това с бъркачите - това е ИНТЕРЕСНАТА ЗАДАЧА, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО. Има определен тип хора, които това силно ги мотивира. Например част от програмистите или електрончиците са такива. Те не ядат, не спят, работят и мислят денонощно дори и в къщи, дори и в тоалетната и всичкото това заради ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО на задачата.

Всички видове мотивации обаче са насочени към хора, които го желаят това да се случи. Ако човека е флегматичен или мързелив, каквато и мотивация да му предложиш, той няма да я възприеме като такава. Той идва на работа колкото да избута някакси работното време, с много мързел и скатавки. Тъжно, но доста голям процент от хората са такива - може би 30%. Има и такива хора, които избират работното си място не по заплатата, а по количеството мързел, което може да приложи на нея. Имам един такъв охранител - млад и здрав и колкото пъти съм му предлагал да идва дневна смяна на работа за по-голяма заплата, толкова пъти той ми е казвал, че по-му харесва да седи в стола и цяла нощ да гледа камери или телевизия, че и да спи по време на дежурство, въпреки че знае че една камера гледа в него и го записва.

Та хора всякакви с характери всякакви. Може би като заключение ще кажа, че всеки един човек се повлиява от една или друга мотивация в зависимост от собствения си характер, желания, амбиции и т.н. Не може с един калъп да се работи с всички. Работодателя трябва да се опита да вникне в психологията на всеки един работник или служител, и да му предложи точно такава мотивация, която да му пасне на характера.

Всеки иска повече пари, но не всеки е готов наистина да работи яко за тяхното изкарване. Има един процент хора, и то доста голям, които си мислят че присъствието им в чертите на завода вече е достатъчно основание, за да си получат заплатата. И ако случайно им дадеш някаква по-сериозна задача, която да ги накара малко да се поизпотят, веднага започват да мърморят колко им е ниска заплатата. Точно така - най-големите мързели са и най-големите мърморковци на тема заплата. Непрекъснато мърморят, че еди кой си получавал повече от тях, но дума не обелват че същия този еди кой си работи 10 пъти повече от тях.

ПС: Дискусията много се отклони от темата и в почивните дни ще прегледам постингите няколко страници назад и ще ги отделя в отделна тема.