И двамата сте прави, както според мене и двамата грешите. Ще ви кажа защо - аз много съм го мислил и най-накрая открих (поне за мене си) концепция, която удовлетворява всички изисквания. На първо време трябва да разделим двете понятия - КОШЕР и СЕМЕЙСТВО. И двете са важни, както и двете трябва да фигурират в базите данни на сървъра. Трябва обаче да са разделени, защото кошера приютява едно семейство днес, но то може да е друго утре. Семейството може да го преместя в друг кошер. Корпусите също може да се разхождат по други кошери или по други пчелини. Въпреки този хаос системата ми не трябва да се обърква.

Та аз съм го измислил така:
1. Дъното се явява идентификатор на КОШЕРА. Всъщност дъното за мене е кошер и когато с GSM-a се чете неговата карта, в сървъра постъпва информация къде се намира кошера.
2. Капака се явява идентификатор на СЕМЕЙСТВОТО и на него се намира RFID картата на семейството. Когато с GSM-а прочета тази карта, дефакто аз казвам на компютъра с кое семейство в момента работя. Ако преместя семейството в друг кошер, местя с него и капака, и така базата с данни не се обърква.
3. Когато изтиткам последователно дъното и след това капака, всъщност аз казвам на сървъра, че в кошер с номер XXX си слагам семейство с номер YYY.
4. Корпусите си имат собствени номера със собствени RFID карти. Корпусите могат да се местят произволно по други кошери или пчелини. Новата им позиция, както и подредбата им в рамките на кошера се установява с последователност от титкания - дъно (кошер), корпус 1, корпус 2, корпус N, хранилка, капак (семейство). С тази последователност от титкания всъщност аз казвам на сървъра кой кошер с какви корпуси е окомплектован, в каква последователност са наредени, и кое семейство е приютено в тази конфигурация.
5. Всеки един корпус си има собствена платчица за мерене на температура и влажност, защото не се знае къде ще попадне и какво ще му се наложи да мери.
6. Дъното има електроника, свързана с отоплението на кошера, отварянето на прелката, и подаването на захранване към по-горните корпуси. Всъщност всеки един кошер се захранва само с един единствен DC-DC преобразувател, и той се намира в дъното.
7. Капака има електроника, свързана с комуникацията и с преобразуването на радиоканала към вътрешно-кошерна RS-485 мрежа. Коминикацията се разпространява от капака към дъното.
8. Във всеки един корпус има шини, които ретранслират захранването отдолу-нагоре и комуникацията отгоре-надолу. Също така има и един хитър трик с минимална електроника (2-3 компонента за стотинки), който трик ще позволи на корпусите сами да си направят преброяване отдолу-нагоре кой е първи, кой-втори и т.н. Идеята е сървъра да е наясно с конфигурацията на кошера дори и тогава, когато пчеларя не е титкал RFID картите.

Накратко това е концепцията. В нея не само се мерят разни температури и влажности, но и във всеки един момент от време се знае всеки един инвертар на пчеларя къде се намира, всеки един кошер как е конструиран, кое точно семейство се намира в него и т.н и т.н Допълнително когато пчеларя титка по RFID картите, дой дава на сървъра и информация за това КОГА е извършена дадената операция (по часовника на GSM-a), къде е извършена (по GPS координатите на GSM-а), какво точно е извършено (посредством титкане на допълнителни карти с комади), какъв е статуса на майката или семейството, кой точно е пчеларя (по IMEI на GSM-a) и т.н и т.н.

Още по-готино е, че тази система може да обхване абсолютно всичко от пчеларския бизнес. Например товари се камион с корпуси. Пчеларя титва картата на камиона, титва командата "товарене" и след това титка по корпусите, които се товарят. След това се качва в камиона, титка собствената си карта (за да знам кой е шофьор) и после потегля на път. GPS-а на GSM-a проследява маршрута на движение и се знае време, скорост на движение, почивки и т.н. Най-накрая камиона пристига в друга база или на някой пчелин, титка се командара "разтоварване" и след това се титка всеки корпус при излизане от камиона. И хоппа - сървъра вече знае движението на корпусите, откъде са взети и къде са отишли. Ако някой корпус изчезне по време на път, сървъра ще го научи това.

Същото е и с рамките - там е още по-готино. Четат се групово с друг четец и сървъра веднага научава коя рамка в кой корпус е и кое семейство се грижи за нея. После когато се вади мед, автоматична везна ще тегли всяка рамка и ще чете номера на тази рамка и така сървъра на секундата ще научава кое семейство колко рамки с мед е изпратило в базата и колко тежи този мед с точност до 1 грам.

Накратко - цялата система е така организирана, щото във всеки един момент от време сървъра (и аз) ще знаем КЪДЕ и КАКВО е направено, ОТ КОГО, КОГА и КАК е направено, КОЛКО е направено, ЗАЩО е направено и въобще - ще имаме отговори на всеки един въпрос в реално време. Датчиците ще осигурят допълнителна информация за температури и влажности, вътре и вън от кошера, за слънчеви радиации, за сила на вятъра, има ли дъжд или не и т.н. и т.н.