Колега, покажи нуклеуса и отвътре, а и размери...
Колега, покажи нуклеуса и отвътре, а и размери...
Това и правя, просто изчакай да завърша описанието до края, и тогава ще коментираме. Ето поглед отвътре:
На снимките не си личи много добре, но на тесните странични стени освен двусантиметровия фибран, от вътрешната страна на нуклеуса има сложен и още един слой от едносантиметров фибран. Това е за да се гарантира разстояние от порядъка на 7-9 mm между страничните стени на рамките и стената на нуклеуса. Както предполагам всички знаете, по-малки разстояния пчелите ги заклейват с прополис, а по-големи ги градят с восък. Зоната около 8 mm +/- 2 mm е единствената зона, която пчелите са склонни да оставят свободна.
В горния си край този едносантиметров слой фибран преминава в летвичка с дебелина 1 сантиметър. Няма как - дървените рамки трябва да лягат на дървена летвичка, защото именно тука е зоната, която пчелите заклейват с най-голям кеф, и именно тука най-често ще се налага да използваме рамкоповдигач. Тази дървена летвичка изпълнява още една, много важна роля. Нямам снимки, но опитайте се да си го представите. Отдолу дървена летвичка и на нея са легнали краищата на дървени рамки. Ако отгоре сложим още една горна дървена летвичка и с видии я пристегнем към долната, тогава рамките ще останат плътно пристегнати между двете летвички, и при транспорт НЯМА ДА СЕ КЛАТЯТ. Това е всъщност системата, която съм измислил за БЕЗОПАСЕН ТРАНСПОРТ - втора транспортна летвичка, завита с 2 видии за първата, и притискаща рамките между двете.
На снимките в този постинг се вижда и къде точно се намира позицията на отвора на прелката - той е най-отдолу, почти на нивото на дъното. Долния ръб на рамките е на 3 сантиметра над дъното, така че отвора на прелката всъщност е отвор към празното пространство, и не се запушва от нито една рамка.
А ето и пълен поглед отвътре:
Тука много се колебаех колко точно да бъде размера на отвора на мрежестото дъно. Ако отвора се направи много голям, нуклеуса започва да губи от механичната си здравина. Освен това ще отиде и много хромникелова мрежа, а тя е един от скъпите компоненти в този нуклеус. Ако отвора се направи много малък, няма да има достатъчно проветряване. Избрах един разумен според мене компромис, базирайки се на наблюденията на други фабрични кошери и нуклеуси, които съм виждал у дома или из интернет. Избрах отвор с размери 70х170mm, над който се слага хромникелова мрежа с размери 100х200mm. Мрежата се пристяга само с видии. Лепило не се слага, защото се замацва и става много грозно.
В тази снимка нарочно съм сложил и една рамка вътре в нуклеуса. Идеята беше да се види, че долния ръб на рамката е на височина 30mm над дъното. Е не се вижда много добре, затова и ви го казвам. Тези 30mm са много важни. Те трябва да са в състояние да поберат в обема си абсолютно всички пчели, които стръсквате по време на правене на отводката, и после когато слагате рамките, да няма никаква опасност да убиете майката или някоя друга пчела.
Mateev,много благодаря, че си си поиграл да напишеш и систематизираш всичко по производството на нуклеуса. Още повече благодаря ,че споделяш всичко това с нас!!!
Сега и един въпрос. В някоя от темите в форума ставаше дума за тези алтернативни материали за изработка на кошери - фибран, стиропор... по мои спомени беше написал, че един от тях е токсичен и отровен за пчелите. Така и не го намерих това мнеие с търсачката. Моля да споделиш ако не бъркам ,че си коментирал въпроса.
Не съм чувал фибрана да е вреден (отровен) за хора или за пчели. За всеки случай се поразтърсих из интернет и открих и на други места по форуми хора да обсъждат дали е отровен или не. Никъде обаче не открих доказателства, че е отровен.
Тука му е мястото да кажа, че фибрана има един недостатък, що се касае за използването му за направата на нуклеуси - фибрана за разлика от стиропора НЕ ПРОПУСКА ВОДА. Това е плюс, защото няма директно да се мокри и няма да подгизва при големи дъждове, но е минус що се касае до склонността към мухлясване и развиване на плесени и дрожди. Именно затова и сложих по-голям отвор на дъното - целта е да има добро проветряване и да не се стига до кондензи от вътрешната страна на нуклеуса. Няма ли кондензи, няма да има и мухъл или плесени.
Този нуклеус на 5 години, който го видях при колегата, нямаше никакви следи от мухъл или плесени. Това ме навежда на мисълта, че точно с този аспект няма да си имаме проблеми.
Всъщност очаквам проблеми на друго място - фибрана се разрушава от UV радиацията, и ако боята някъде се обели, отдолу фибрана ще започне да се разгражда и за 2-3 години ще се разруши. Другите заплахи, срещу които не сме защитени, са гризачите и кълвачите. Както едните, така и другите, за секунди могат да пробият голям отвор.
Относно видите могат да се използват такива за гипс картон евтини са има различни размери и най важно не раждясват.
Вчера правих разни експерименти с фибран и Ц-200 и днес установих, че лепилото е изсъхнало само по краищата където има достъп до въздуха. Като се замислих по средата на залепените детайли, особено ако са с по-голяма площ лепилото се "чувства" като в тубичката - пластмаса от всякъде и липса на достъп до въздух. Матеев, ти на кой производител лепило ползва и сигурен ли си, че то съхне не само по края?
Ползвах C200 в началото, но после шефа на дърводелската работилница го смени с някакво друго, след като си направи екперимент с 5-6 различни лепила. Мисля че съм писал за това във форума. Ако не го намериш - обади се утре да попитам какво лепило използваме за последно.
Лепилото е много важно, защото впоследствие открихме, че видиите не държат при удар. Ако нуклеуса се изтърве пълен от камиона (моите хубостници веднъж го направиха), плоскостите се измъкват заедно с видиите. Това ме принуди да купя и да слагам по-дълги и по-дебели видии. Мисля че в момента използваме 65 или 75 mm видии.
Също така на гладкия фибран лепилото не държи, и затова го надираме с шкурка. На грапавия фибран няма проблеми.
Да, писал си наистина, но съм го пропуснал. Благодря.
Това е линк към въпросното лепило което по същество представлява пяна. Аз бях сигурен, че това е най-добрия избор, но с пяната се работи доста по трудно.
http://www.tashev-galving.com/006+SU...BE%D0%B2%D0%BE
Продължавам със разсъжденията.
За да отговоря на въпроса си - Като искаш здрав нуклеус направи си го от дървен материал. веднага изниква основното положително качество на фибрана за мен. А то е тежестта, всичко др. е второстепенно. Така че аз взех моето решение-смело напред.
За споделяне на опит към колегите които имат намерение да си правят кошери от фибран, мога да кажа, че имах подобни 2бр.направени преди повече от 10год. които вече са излезли от употреба и 1бр. стои за склад на пушалката. Тогава основното ми притеснение беше, кой ще носи тежестта която в повечето случаи стига да 100 кг и им направих дървена конструкция изпълнена със стиропор облечени със фазер, вътре и от вън. Основните недостатъци проявили се във времето.
-Изкарват не повече от 10год.
-Предпочита ни са от мравките и не само във възглавницата но и в последствие успяха да влезнат вътре в стените и беше нещо ужасно, жив мравуняк.
-Друго което сега се сещам е че от един стиропорен кошер си взех решение, да премина изцяло на 12 раков Дадан блат за уточнение те бяха 10 рамкови.
Да даето това е ефекта на споделянето в забързаното ежедневие сега анализирам нещата, тогава бях абсолютен новобранец.
Историята беше такава- Този 10 раков дадан блат беше няколко години абсолютен първенец в медодобива, налагаше се да му слагам 4ти магазин и на есен когато дойде време за зазимяване вътре има не повече от 3-5 кила мед. Тогава още не бях взел решение каква система на пчеларстване да избера и си казах само големи обеми и никога 10 рамков дадан блат.
Сега като се замисля тези десет рамки пило и доста в магазина да ли са били само от майката или е имало и ефект от ИЗОЛАЦИЯТА.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))