Преглед за печат
Търся практически впечатления от нови екологични препарати против вароатозата - ОКСАЛИС и BEE Vital HIVE KLEAN. Като чета упътванията за употреба и рекламните материали, оставам с впечатлението, че са много добри. Дали наистина е така? С какво се прави дозирането и впръскването на препарата в междурамията? Възможни странични ефекти? Кой е по-добър и защо?
http://goldenbee.bg/products/beevita...--500ml--15ml/
http://www.pchelar.com/node/1055
А сертифициращите фирми дали ги "признават"?
Да посъбудим темата.
Вчера получих мейл от Уфа (Русия) с предложение, което мен не ме интересува, но има линк към страницата на производител на КАС-81. Там има много информация относно съдържанието му, начина на събиране на суровините, начина на приготвяне, съхранение и приложения. Текста е на руски, но е разбираем. Ако някой се заинтересува мога да му помогна в превода на определени пасажи.
https://ufabee.ru/kas81/kas81.html
Мисля че ще е актуално заради съмненията за акарапидозата.
Цитат:
Комплект рассчитан на обработку 50 семей. Эффективное средство против клеща варроа, акарапидоза, нозематоза. Имеет комплексное укрепляющее воздействие на организм пчёл, способствует развитию семей, губительно действуя на клещей.
Какво е активното вещество?
По принцип не може да се говори за активно вещество, тъй като се прави отвара от три неща. Отвори линка, там всичко е описано в детайли.Цитат:
Първоначално публикувано от rosty_sz
До колкото разбрах - от две неща. Едното се повтаря, но само, че се събира по различно време. За пелина става дума. Той е и най - много. Общо 950 г. Може да се приеме за основна съставка.Цитат:
Първоначално публикувано от tsc1
Няма време и добре че не го отворих щом са някакви билкови отвари. За борба с кърлежа на отвари не вярвам.Цитат:
Първоначално публикувано от tsc1
Познат пчелар извън форума сподели много добри впечатления от Хербастрипс. Предстои да го изпробвам.
Гледах снимка на намазка с над 500 акара при третиране с хебастрипс и се замислих какво ли щеше да е ако беше третирал с нещо доказано ефективно? Как по дяволите тези семейства не умират, че и собствениците им се хвалят с добиви, пишат годината върху 100% запечатани пити?
И на мен това ми е изконният въпрос. Как стават тия чудеса?:tres:Цитат:
Първоначално публикувано от rosty_sz
Аз също съм на мнение че препарат работи може би не в срока посочен от производителя но работи, основната съставка в див Пелин също като в КАС81, тази година бях в дилема дали него или да експериментирам с арж. рецепта, но заложих на второто по финансови причини. Ако бях избрал хебастрипс щях след 14 дни да сменя лентите с нови, но именно това щеше да повиши цената на третирането. Ще си позволя да цитирам един много уважаван от мен приятел и пчелар"Всеки сам решава с главата и с парите си"Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Аз съм тотално разочарован от аржентинската рецепта. Пълна глупост. Пробвах я в няколко варианта на групи от по 7-8 семейства. Преди седмица им сложих чекмейт за да видя резултата и познай. На втория ден по намазката имаше .....
Съжалявам да прочета това, аз все още не съм тествал контролите, но искам да избегна третирането с амитраз и кумафос, че дори и флуметрин, мисля че с късното третиране с ОК при необходимост нещата ще са в норми
И аз третирах с ОК и глицерин със кърпички, поставени върху рамките. След контролното третиране, чрез пулверизиране с ОК, резултатът беше, след осмият ден няколко стотин акара. Преди да пълверизирам, кърпичките престояха в кошерите 40 дни. През тези 40 дни постоянно падаше акар.
Тази седмица ми подариха един силен кошер на 9 рамки с пчели ДБл, три от които със открито и запечатано пило - данни от вчера, който не е отварян от 4г. най-малко...вчера го прехвърлих в мой кошер, защото стария се разпадаше и няма как да го закарам до дома...дайте ми съвет - да го третирам ли с разните му препарати, с които моря моите кошери - с ОК ноември основно, или да го оставя да изпролети без третиране?
С нищо не бих го морил! На следващата година, когато започнеш да го отваряш и добиваш мед от него може би, ще се наложи да го третираш!Цитат:
Първоначално публикувано от Илиев
Ако това семейство не е третирано 4 години и въпреки това е оцеляло, то явно е развило естествена устойчивост към акара. Това го прави много ценно. Опитай се, догодина да си направиш отводка от него.Цитат:
Първоначално публикувано от Илиев
Има ли изобщо такива семейства? Ако имаше, досега да се е разчуло из държавите, където се харчат много пари за приложна наука.Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Един от факторите, спомогнали за оцеляване на изоставено пчелно семейство е намаляването на размера на пчелните килийки, вследствие остаряването на питите. А на малки пчелни килийки, акара трудно се развива.
От 7 години НЕ използвам никакви препарати против акара,въпреки че тук-таме виждам акари.Всяка година подменям поне половината плодникови пити,демек нови-големи килийки....Смъртността е,колкото преди да спра да третирам,от 0 до 10%....Всъщност,с нищо не третирам.Наблягам на превенцията-нови пити в гнездото и отрано поставяне на СР.....Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Та Васко,малките килийки за които говориш,ги строят малко по дребни пчели,които се излюпват на 19-20 ден.А това време е НЕ достатъчно за узряване на новоизлюпените акари.....
Нещо не разбирам. Малки килийки, малки пчели, които се излюпват по - рано/19-20 ден/. Това е НЕдостатъчно за узряването на новоизлюпените акари. Това добре ли е или не?Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Много добре разбираш,но...Всеки е виждал пчелите,но не всеки е разбрал.И аз бях в това число до,като не прочетох,а по късно и се уверих..На пръв поглед няма разлика в големината,но като се позагледа човек,разликата става видима.Освен това,изграждат по малки килийки със страна не по голяма от 5мм...Разлика в медосбора не видях.Цитат:
Първоначално публикувано от Трендафил Дончев
Та,Васко,най-вероятно говори за тез пчели и килийки,а от там и връзката с невъзможността за недоозряването на вс новоизлюпени акари.
Това ясно.Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Тук не го разбирам. Ако е така, значи е по - добре. Малки килийки, малки пчели, няма разлика в медосбора или и да има е незначителна. Но важното, че поради тази причина акара остава недоразвит и оттам и предполагам ще е по - малко в семейството. Ако е така то това е интересен факт. Това имам предвид.Цитат:
Та,Васко,най-вероятно говори за тез пчели и килийки,а от там и връзката с невъзможността за недоозряването на вс новоизлюпени акари
Не помня,къде точно го четох това,но... Преди 3-4 години хванах рояк,който си изгради нови далци,въпреки,че имаше на разположение 2во,2тъмни и 2 новоизградени рамки.В 8 рамковия капан,от едната страна,бях поставил 2 празни рамки,за да уплътнят рамките,та да не се разместят при транспортиране.
Та,роячето предпочело да си изгради нови пити,без да се възползва от наличните.Килийките бяха видимо по малки......
След таз сполука,ми светна за прочетеното..
Тук трябва да допълня,че и пчелите трябва да са от дребните,а не да чакаме,килийките да станат тесни,демек черни,бъкани с ......Цитат:
Първоначално публикувано от Трендафил Дончев
И при мен се е случвало същото, по - точно при колега комшия, който хванал рояка, поставил му всичко, но оставил празно пространство. Завил го с един вълнен плат и го оставил. На другия ден ме вика. Там където няма дори рамки, направо на плата по една педя пити - новоизградени. На другите и пчели нямаше. Та този номер го знам и никога не им оставям празно пространство на рояци. А за малките килийки съм малко на обратното мнение. Винаги са по - големи когато ги градят наново. Такова ми е наблюдението. Единствено съм виждал дребни килийки и то доста дребни, но така и не разбрах от какви пчели са. Беше ги изровил един дзвер от корена на един храст, но имаше само пити и нищо друго.Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Някога, до преди създаването на восъчните основи, пчелите са съществували само на свободно изградени от тях пити. Тогава, размерите на килийките са били по-малки от сегашните. По-късно, някой известен учен - пчелар, решил изкуствено да увеличи размера на пчелните килийки, а от там и размера на самите пчели. Идеята била, че по-големите пчели ще събират повече мед. С лека ръка променил нещо, създадено от природата и издържало изпитанията на естествения отбор в продължение на милиони години. Така се установил сегашния стандарт на размер на восъчните килийки. От друга страна обаче, по-големите пчели са по-уязвими от акари, болести и т.н. Някой пчелари, вероятно в САЩ, Канада или Австралия отглеждат своите пчели на пити с по-малки килийки. Тези пчели са по-дребни, но по-устойчиви на болести и акари.
Мойте рамки са със 4,9мм килийки, но пак си имам акар. Летните ми пчели са по едри от зимните, а пък всички килийки са на един размер, незнам дали е от нефтозавода, но пък съм уж далече от него.Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Това с размера на килийките и оттам и размера на пчелите ми се струва малко фантасмагорично. Все едно едно дете отгледано в малък апартамент и едно в голям. Кое ще стане по - голямо?
В голямата килийка се слага повече храна.А иначе и аз тази година имах едно семейство с видимо по дребни пчели,тънки и слаби,което обаче ми даде най много мед .
Интересно ми е, откъде си ги намерил тези основи с малки килийки? А при пити с малки килийки имаш акар отгледан в търтеевите килийки. Ако редовно изрязваш търтеевото пило от строителната рамка, акара би трябвало да намалява, вместо да се увеличава.Цитат:
Първоначално публикувано от tarty
Има много статии, свързани с размера на пчелните килийки. Това са само малка част от тях:
http://plamenvet.com/index.php?optio...0-20&Itemid=35
http://www.beesnatural.com/publikaci...wnsizing-kober
https://www.bgfermer.bg/Article/6614254
https://pcheli.bg/obratno-kam-po-malkite-pcheli/
Е, той работи с пластмасови основи на Никот, без строителни. В следствие на въпроса ти, се замислих, аджаба тия неговите търтеи, с какви размери са.Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Търтеи пигмеи. Демек с малки размери.;)Цитат:
Първоначално публикувано от kuline
Колеги, на https://kapkamed.com/pcheli/efektivn...varoa-s-chesyn има интересна статия за третиране на акар с най-обикновен чесън на прах.
Също така, на https://kapkamed.com/pcheli/efektivn...varoa-s-chesyn , освен информацията за лютите чушки, е описан и начин за третиране с натриев бензоат.
Какво мислите за тези методи?
Здравейте!
Методът описан от колегата е интересен и може да го пробвам следващата година.Щом твърдят ,че е ефикасен-нищо не пречи да опитаме.За метод, който може да се окаже ефикасна си струва!
Поздрави:Цветан Димитров