Първоначално публикувано от
Трендафил Дончев
...сутринта да окосиш тревата в пчелина докато е по - рано. Да си набележиш кои кошери искат да се погледне в тях. Чакаш слънцето да напече къде 10.00 и леко облечен, нежно започваш да ги отваряш. Всичко по кошерите да е така опростено, че с махане на капака и си вътре. Работиш бавно и ти е кеф на душата, птичките пеят, пчелите жужат, някаква мастия джавка в съседния двор срещу петела, че скача кокошките ненаситно, а аромата на цветя, билки и овощия се носи навсякъде. Душичката ти замира вдигайки поредната рамка и на нея виждаш майката. Питите с венци ухаещ пресен мед, натежали от пило и перга. Каква картина само? Друго си е да седнеш на някой пластмасов стол, я на слънце, я на сянка, прегледал вече необходимите кошери и в лек унес слушаш дружното бръмчене на пчелите, премятащи се по прелките, бързайки за сладкия нектар от напиращата паша. Каква картина, която и най - добрия художник не би нарисувал...