Прескачането на всички посредници е много лесно - просто човек трябва да тръгне по международни панаири за мед или за хранителни стоки и там да търси клиенти, което не е чак толкова трудно, тъй като пък самите западни фирми-вносителки също търсят нови доставчици. Аз точно това мисля да направя. Достатъчни са 2-3 панаира и ще открия поне 90% от западните фирми, които в момента купуват Български мед. Само през октомври панаирите са два - един в Украйна за мед и един в Германия за хранителни стоки.
Та не е трудно намирането на каналите за износ - в даден бранш обикновенно всеки знае за всеки. Трудно е другото - удовлетворяването на изискванията на западните партньори. Не може да отидеш на панаир и да им кажеш "Аз мисля да направя еди-какво си предприятие за хомогенизиране". Ще ти се изсмеят и ще ти кажат "Когато го направиш, тогава ела пак и се обади". Та това е страшното - предварително човек трябва да похарчи на риск един милион лева за сгради, оборудване, сертификация, трябва дори и да изкупи стотина тона мед и да го хомогенизира, и чак тогава може вече да отиде при западняците и да им каже "Аз продавам мед". Другото страшно е, че човек се набутва в един вече утвърден пазар и за да има шанс да пробие, поне в началото трябва да продава по-евтино на западняците и да купува по-скъпо от прекупвачите. И вероятно първата му година ще е на загуба, но няма как - това е пътя.
Въпроса е дали може да се устиска на разходите по този път и фирмата да се изкара на печалба, без преди това да фалира. Защото аз познавам фирми, тръгнали по този път, и фалирали на 3-тата или 4-тата година. Има ги в търговския регистър. Стигали са до над 1 милион лева продажби на 3-тата година и на четвъртата хоп - банката им конфискува имуществото. Това по реален случай.