Не съм получил никакви материали. Сега ще проверя антиспам сървъра дали не е задържал нещо. Възможна е и друга причина - ако сте закачили файлове с размер над 8 МБ, тогава мейла ви е бил спрян, защото е много дълъг.
По въпроса с Мишо Михайлов - да, не го познавам достатъчно. Същото важи и за другите вождове. Имах възможност лично да комуникирам с няколко от тях, и дори ми направиха добро впечатление, но да, нямам си никаква представа за тяхната минала дейност и за техните характери. Нямам си никаква представа и за възможните подводни камъни, които могат да ни спънат, ако изберем един или друг стар вожд.
До тука добре - съгласен съм с вас, че има голям риск да избираме стар вожд. С какво обаче този риск ще е по-малък, ако изберем някой нов така да се каже девствен и неопетнен вожд? Ами че за него също няма да знаем дали е достатъчно интелигентен или достатъчно борбен, или достатъчно силен лидер, дали няма някакви задни мисли и дали няма да ни подведе. Вождове и лидери не се създават, те се раждат такива. Това е нещо като композиторите или художниците - няма как да вземеш случаен човек и да го направиш добър композитор. Той трябва да се е родил композитор. Същото е и с лидерите - те имат в себе си някава вродена дарба да командват, която с възрастта само се развива, но която НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА НАСИЛА.
Та ако искаме да имаме добър пчеларски вожд, то този вожд трябва вече да се е самодоказал като такъв някъде другаде. Ние няма да можем да го създадем. Ако рискуваме да сложим неподготвен човек, ще стане още по-лошо както за него, така и за организацията на пчеларите като цяло. Това са моите разсъждения и именно поради тази причина аз цитирах на събранието в Пловдив двата най-големи пчеларски проблеми:
1. Остър дефицит или дори пълната липса на доказали себе си пчеларски вождове, на които да възложим да ни представляват пред властите
2. Липсата на финансиране, без което нищо няма да можем да направим. Нали знаете народната мъдрост "На гол тумбак - чифте пищови" или пък "Който плаща, той поръчва музиката".
И докато втория проблем все пак би могъл някакси да бъде разрешен с малко моя помощ и с помощта на по-заможните активисти, то първият проблем изглежда неразрешим, поне според мене. Именно затова аз си мисля, че от старите вождове бихме могли да си подберем един с най-малко грехове, като по този начин поне временно да си решим проблема. Мишо Михайлов ми изглежда подходящ именно защото той би могъл най-лесно да бъде вкаран в правия път, ако сложим под него един силен наш управителен съвет само от наши хора. Да имаме силни и компетентни наши хора, които биха се навили да участвуват в управителен съвет, но не желаят да стават вождове. Такъв е например Бонев, Кожухаров, Янко, Вячеслав, аз, че дори и ти. Има и много други силни местни пчеларски ръководители, с чиято помощ бихме могли да създадем един много силен управителен и контролен съвет, който да държи изкъсо вожда, който и да е той.
Разбери - пчеларите имаме много на брой силни местни лидери, но нямаме нито един, който да е готов да жертва живота и бизнеса си, и да отиде да живее в София, и от тъмно до тъмно да работи само и единствено за пчеларските интереси. Следователно можем лесно да организираме СИЛЕН УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ, който да КОНТРОЛИРА ВОЖДА ИЗКЪСО. И на първо време за такъв вожд най-подходящ се явява Мишо Михайлов, който въпреки всичките си недостатъци нека да не забравяме, че все пак е успял да спечелили доверието на много местни пчеларски дружества. И това не го е направил със сила като Ганчо, а напълно доброволно. Точно така - към днешна дата при Мишо НАПЪЛНО ДОБРОВОЛНО членуват голям процент от българските общински дружества, само че все още не са се регистрирали като такива по причина липса на финанси или неосъзнаване на действителната нужда от тази регистрация.
Та ние имаме два пътя - или създаване на изцяло нова НППО и после опити в нея ДОБРОВОЛНО да привлечем колкото се може повече дружества в конкуренция с Ганчо и Мишо, или да използваме съществуващата организация на Мишо, като само подменим управителния съвет с наши хора, и после пооправим малко устава, вкарвайки в него повече демократичност, и това е. Ще можем директно да получим контрол върху една вече изградена и функционираща организация, с доста голям брой членове, а като демократизираме и устава, ще можем да привлечем още повече членове и да постигнем над 50% или дори над 60% представителност от всички общини. А Ганчо нека да си държи кухите области, но с тях нищо няма да може да направи. Старите вождове също нека да си създават кухи шапки на кухите си организации. Пак ще си останат кухи.
Към днешна дата единствената стойностна организация с много на брой истински структури по места е тази на Мишо Михайлов, и от нас зависи дали ще я приобщим за нашите цели, или ще влезем в конкурентна борба с непредвидими за нас резултати. Аз лично бих заложил на първия вариант, а той е да се опитаме да убедим Мишо Михайлов да демократизира организацията си и да ни предостави пълен контрол посредством наш управителен съвет, като в замяна на това ще му обещаем още един мандат да е лидер. А по време на този мандат ако отнякъде изплува по-добър лидер от Мишо - ами супер, ще го изберем. Ако не - трябва да се сърдим само на себе си. И в двата случая обаче ЕДИН СИЛЕН НАШ УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ може да бъде ГАРАНТ, че исканията на пчеларите ще достигнат до ушите на Министъра посредством ВОЖД, който ще е подчинен на УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ.
Това е моето виждане по въпроса. Това е и виждането и на още двама от нашите лидери, имената на които всички ги знаете. Засега ще ги запазя в тайна, но все по-масово започва да се налага мнението, че най-добрата стратегия за нас е ДА ПРЕВЗЕМЕМ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА МИШО, НО ДА ГО ОСТАВИМ ТОЙ ДА БЪДЕ ПРЕДСЕДАТЕЛ, стига да е послушен.
