Щом нещастието на хората те кара да се чувстваш по - добре... щом като видиш някой, който е по - зле от теб ти става по - добре... ок! Тезата е тъпа, та дрънка!
Преглед за печат
Преди години монтирах машини в малка африканска държава, бивша английска колония. Столицата им е нещо като Столипиново, ама с по-лоша инфраструктура, без канализация. В останалата част на страната живеят в колиби, ток и водоснабдяване не са помирисвали, а вали 6 месеца от годината и е страшна жега. Въпреки всичко са едни щастливи и усмихнати хора. Ако си там за малко, може да си помислиш, че правят мили очи на чужденеца, но като се поопознаеш с хората, откриваш, че те наистина са доволни от живота. При тях всяка година се случва малък напредък - училищен автобус покрай колибите, стадион, асфалт до летището и т. н. И те са радостни, смятат, че просперират и се подобрява положението им, което си е самата истина. Като се върнах, оцених това, което имаме като стандарт и природни дадености в нашата държава, разлика от небето до земята. И въпреки всичко, ние сме едни нещастни и деморализирани хора. Оттогава се питам защо е така и какъв е този наш манталитет да се сравняваме непрекъснато с тези, които са по-напред и това да ни депресира.
Со кротце, со благо... така е формулирано по друг начин. Всеки търси прогреса, но не всеки се кефи от празното "канче" на другия. А защо мислиш, че тези хора биха били щастливи в свят в който ти живееш?
Щом трябва .
Акарите са вън . :)
Колегите ми казват , че имам хубав клас сега .
Можело , значи .
Така и ще бъде .
https://www.youtube.com/watch?v=nrLF...ature=youtu.be
Аз мога да добавя само едно по повод 1 000 000 написаната дума мозък от Матеев:
"В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни."
– Конфуций (551 пр.н.е – 479 пр.н.е.)