Аз все пак се надявам да има подходящо място след товарния резисто където да има константен ток.
Само разсъждавам.
Преглед за печат
Аз все пак се надявам да има подходящо място след товарния резисто където да има константен ток.
Само разсъждавам.
Никой не е безгрешен. За това че генератора на ток е по-доброто решение съм абсолютно сигурен както на теоретично ниво, така и на практика. Аз така си лепя основите вече 2 години. Също така ви дадох и идеалното решение - готово устройство, което може да го прави това:
http://constructor.bg/shop/product_i...ducts_id=11937
Вие обаче започнахте да се жалвате, че 200 лева са много пари. Ами дадох ви идея как може да стане по-евтино с тези DC-DC преобразователи, но какво очаквате повече от мене? Аз моя проблем съм си го решил. Въпреки това тогава мисля че обещах да купя модули и да пробвам, и наистина ги купих, но не съм правил проби, защото си имам хиляди по-важни задачи.
Сега в момента възложих задачата на мои служители и вероятно ще ми струва поне 300 лева (2 човека по 3 дена работа) за да направя устройство, което не ми трябва и ще го изхвърля след това. Забележи иронията - харча 300 лева за да може някой друг да икономиса 200 лева - звучи смешно, нали. Това само глупак може да го направи, и този глупак съм аз. И след всичко това вместо едно благодаря получавам критики и обидни намеци ..... Постави се на моето място. Защо вместо да ме обиждаш не седна ти да го направиш това, пък после другите за благодарноост да те оплюват?
Всичко зависи как е реализирана интегралната схема на DC-DC преобразователя. Ще трябва да се види каква е схемата и след това да се прочете нейната документация. Напълно възможно е тока на късо съединение да се мери вътрешно и да се регулира с напрежение на някое краче. Възможно е и да има последователен резистор, от който да се взема пада на напрежение като обратна връзка. В зависимост от ситуацията ще се направи една или друга модификация на външната схема. Но това е развойна дейност, която някой трябва да я свърши, губейки няколко дена време. Затова и досега не съм я свършил тази работа - не е нито лесна, нито пък е спешна (поне за мене).
Това ли ти е идеята? И как тази идея може да помогне на някого от форума?
Ползваш НЯКАКЪВ трансформатор с НЯКАКВА лампа, вързана в първичната намотка, и така лепиш НЯКАКВА тел с НЯКАКВО съпротивление и НЯКАКВА дължина и това НЯКАКСИ се е получило. Много полезна информация, няма що. Аз я интерпретирам така "Правете проби и грешки и все някога ще се получи точно за ВАШАТА си тел с ВАШАТА си дължина и сечение. Ако обаче смените дебелината на телта или нейната дължина или нейния материал, пробите и грешките започват отначало."
Искам да попитам какво правиш, когато лепиш късата страна, след това дългата страна и след това W обтелването. Нима имаш 3 лампи и на всяка една рамка ги развиваш и завиваш? И ако скороста на лепене не те устройва, купуваш ли нови три лампи, за да я увеличиш или намалиш. Като смениш телта, купуваш ли си още 3 лампи или по-точно купуваш ли още 10 лампи, за да разбереш кои 3 от тях ще ти свършат работа за бавно лепене и кои 3 за бързо? Също и при началните експерименти колко трансформатора закупи, за да откриеш подходящия?
Всичките тези проблеми са обсъждани в темата и ми е чудно, че сега започваме да ги преповтаряме.
Матеев!
Аз съм привърженик на простите неща. Не искам да влизам в такъв вид спорове, но очаквам от теб да бъдеш по толерантен към мнението на другите. Всеки си има своя истина. Виждам че си напорист и инициативен и аз уважавам такива хора.Трябва да поработиш и в друга посока обаче.
Никакъв генератор на ток не е това, и това много лесно можеше да го разбереш, ако беше включил един амперметър и да премериш тока при различни дължини на телта. Лампата си е просто един мощен резистор и няма никакво значение дали е включен в първичната или във вторичната намотка. Съпротивлението на този резистор се събира със съпротивлението на телта, като сумата определя и тока през телта. Има разни нелинейни ефекти, като например "клякането" на напрежението на трансформатора, или промяната на съпротивлението на лампата при различни температури на нейната жичка, но тези нелинейни ефекти НЯМАТ СТАБИЛИЗИРАЩ ЕФЕКТ.
И тука имам какво да отговоря, но предпочитам да замълча. Все някой трябва да го направи първи, и нека този път да бъда аз.
Между другото вече имам информация, че DC-DC преобразователя има вградена защита по ток, но тя е настроена вътрешно на 12А и този ток не може да се променя с външни компоненти. Затова минаваме на план Б - разработка на генератор на ток с 4 компонента. В момента тестваме една набързо сглобена схема с по-маломощни транзистори, но истинския тест ще стане когато купим от интернет точно определен мощен дарлингтон транзистор (сега го избираме), за да мога после да ви дам линк и вие да си го купите точно същия. Просто трябва да почакаме ден-два да дойде доставката. След това ще публикувам схемата и снимки на сглобката.
Всеки источник е генератор на ток ако вътрешното му съпротивление е много по-голямо от товарното.Привеждаш съпротивлението на лампата към вторичната намотка и се вижда че то е няколко пъти по-голямо от съпротивлението на телта.